Доколкото разбирам от дискусията на МОН вкарването на религията в учебната програма среща голяма подкрепа сред много от участниците, присъстващи само с покани.
“Любимите” ни социолози, които знаем покрай изборите, дори са потвърдили, че в обществото ни има “попътен вятър” за инициатива.
Патриархът споделил, че в съседни православни държави се изучава религия и това вече дава чудесни резултати (не става ясно за Русия и Сърбия ли говори и какво има предвид за тези чудни резултати).
“Предметът православие се преподава като задължителен в съседните нам православни страни и резултатите са налице.”
Хахааа!
Ей така се прави пълна манипулация в обществото ни и се налага безумна идея на децата да учат религия в училище. А още по-ужасно – вероятно може да са прокара и проруска пропаганда!
Вижте какво мислят коментаторите в Данибон – ТУК.
Коментаторите в Данибон оценяват акад. Николай Денков с единствената адекватна позиция от всички участници в дискусията:
В образованието има твърде много нерешени проблеми. Като преподавател и учен, който над 40 години работи с младежи и изследва научни проблеми и подходи, се опасявам, че въвеждането на задължителен предмет за религия и добродетели от 1 клас може да добави нови сериозни проблеми – ако се реализира така, както беше обявено.
В днешната публична дискусия по темата обърнах внимание на няколко подводни камъка в сегашния вид на предложението на МОН:
• Създава опасност от изкуствено разделение по религиозен признак сред децата и младежите, особено в смесените райони. Трябва да избегнем риска децата, които избират между различните религии, да се разделят за съответните часове, вместо да учат и обсъждат заедно. Подобно разделение може да доведе в бъдеще до етнически конфликти и не трябва да се допуска.
• При избор на предмета „Религия“ преподаването на библейски текстове от Стария Завет може да предизвика объркване у децата, когато паралелно учат природни науки, като биология, физика, химия. Без достатъчно научно-базирани знания децата рискуват да възприемат по-лесни за запомняне, но противоречащи на науката твърдения, включително конспиративни теории.
• Създава се риск изграждането на добродетелите да се обвърже само с религията. Факт е, че тя е изиграла важна положителна роля в развитието на цивилизацията, с формиране на първите етични норми, но също така през вековете е разпалила многобройни войни и е спирала научното развитие на човечеството. Какви са добродетелите в религията на талибаните и забраната им за образованието на момичетата в Афганистан, например?
• Няма подготвени преподаватели, които да покрият всички класове и няма как да се подготвят в кратък срок.
Тези проблеми показват, че предложението за задължителни предмети за добродетели и религия не е обмислено добре и трябва сериозно да се преработи преди задълбоченото обсъждане.
Не трябва да се прибързва – и в момента религията е избираем предмет. Държавата подкрепя и пет духовни училища, в които по свой избор учат младежи с интерес към тази област. Но тя може да направи и много други неща, така че това обучение да подкрепя българските духовни ценности и традиции. Например, чрез допълнителна подкрепа на неделните училища към религиозните храмове, посещения на ученически групи в храмове и манастири, лекции на свещеници по определени теми и др.
Науката, технологиите и иновациите са в основата на забележителния прогрес на човечеството през последните столетия. Затова в светските държави, каквато е България по Конституция, се дава предимство на научния подход в образованието, а изучаването на религиите доизгражда и допълва общата културна, историческа, етична и естетическа рамка.
Добродетелите трябва да се възпитават при отчитане на новите етапи в развитието на философията, етиката, социологията, политологията и другите области, които анализират човешките отношения.
Очакваме МОН да конкретизира предложението си, а дотогава – да върне фокуса върху истинските проблеми в образованието.