ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
По случай 1 юни специална цена за математическата платформа Еasymath.bg
„Българчетата учат средно 1500 часа по-малко от връстниците си в Европа“, заяви в „Панорама“ по БНТ образователният министър акад. Николай Денков.
Отново акад. Денков не посочи конкретика – нито за какъв период става дума, нито на база на каква статистика е тази информация. По подобен начин преди време беше заявил, че само в България учебната година започва по-късно и имаме най-дългата лятна ваканция, но при проверка се оказва, че това не е така – за страните в Южна Европа това е типично. Отделно само при някои випуски се учи по-малко (малките ученици и 12-класниците, които обаче завършват на 19 години, а в Западна Европа се завършва на 17-18 години), но при 7-11 клас няма голяма разлика спрямо другите европейски страни.
Според акад. Денков удължаване с една седмица на учебната година – вероятно има предвид предложението му да се започва на 7-8 септември, няма да се създаде каквато и да е разлика, за да се компенсира този дефицит.
Акад. Денков посочи, че сега българските ученици компенсират с нощни домашни и с частни уроци, които той иска да елиминира от нашата образователна система.
Относно часовете по математика и природни науки образователният министър заяви, че те трябва да бъдат интересни и занимателни, защото се конкурират с потока забавна информация, която идва от Интернет.
Изявленията на акад. Денков от последната седмица будят притеснения какво ще се случва с математиката, тъй като анализът в МОН показал, че този предмет при някои випуски най-много затруднява учениците. Всъщност ако има проблем с по-малко часове в българската образователна система, то обикновено това се вижда при хорариума по математика (извън математически гимназии, Американски колеж, профилирани паралелки) при кандидатстване в чужди университети. Така че реално има нужда от повече часове математика, а не да се олекотява още обучението.
Идеята за реформа на акад. Денков може и да не е лоша, но тя е представяна винаги на парче, без конкретика, без позоваване на източници за справка с Европа, без ясни предложения какво предлага или защо иска дадена промяна. Иска да се започва по-рано учебната година – реално 5 учебни дни, обещава тези часове да се ползват и за преговор, и за повече упражнения, и за повече ваканции в учебно време. Всъщност постепенно става ясно, че повече ще бъде само междусрочната ваканция, която е чак през февруари и е само 1 ден сега (а през 2015/2016 г. беше 9 дни). Получава се един безкраен дълъг първи срок без реална ваканция за децата, освен около 1 ноември. Ако се погледне образователната система във Франция – наистина започват в началото на септември и приключват в края на юни-първите дни на юли, но пък учат месец и половина и следват 2 седмици ваканция. Първата им ваканция е в края на октомври и началото на ноември. У нас не се предлага такова нещо, а и вероятно няма да бъде постижимо. Заради липсата на база, общинските училища продължават да учат на две смени и съответно няма как да имат повече часове на ден, както е във френските училища (и както е в частните училища в България). Явно по-малкото учебни часове идват от този странен феномен с двете смени и цялата образователна система се ръководи спрямо часовете там. Колкото и да се удължава учебната година, явно няма как да се изравни с броя учебни часове в западните училища, където се учи на една смяна и няма издевателства като у нас да се започва рано сутрин около 7,30 ч. за първа смяна и да се приключва с втора смяна до 19,30 ч. Отделно имаме странен 12 клас с 19-годишни младежи и девойки, а в Западна Европа завършват на 17 и 18 години. В крайна сметка парадоксът е, че учим много, изтощително от ранни зори до късно вечер, а накрая имаме по-малък хорариум часове.
Интервю с акад. Денков:
– Eто искате да удължите времето за учене, защото българчето учи най-малко, твърдите Вие. Обаче с колко да се удължи учебната година? Седмица повече това достатъчно ли е?
– Седмица повече не знам дали ще създаде каквато и да е разлика, тъй като статистиката е наука както знаете. Ние имаме повече от 1500 по-малко – нашите ученици учат по-малко колкото техните връстници в Европа, средно. Има и държави, които учат много повече. Така че има дефицит. Така че наред с програмите, които са наистина огромни, програмите трябва да бъдат променени. И учебниците. Ние трябва да намерим повече време, за да могат децата да се упражняват повече, да имат по-интересни занимания. Това е ключово, за да могат да заменят това, което в момента компенсират. Защото те компенсират с нощни домашни и с частните уроци. Това е основната задача – да ги елиминираме от нашата образователна система.
– Трябва ли да се учи повече математика?
– Не е проблемът толкова в броя на часовете – математика, природни науки. Те трябва да се преподават по най-различен начин. Трябва да бъдат интересни. Трябва да бъдат занимателни, защото се конкурират с потока от информация, забавления, които имаме в интернет. И затова основната ни задача и при промяната на програмите, и на учебниците – да ги направим интересни, без да загубим съдържателната част. Трудна, но постижима задача според мен.
