Броят на студентите в България е два пъти по-малък от броя на местата в университетите. През последното десетилетие броят на студентите у нас е намалял с приблизително една пета. Това изправя много висши училища пред въпроса откъде да намерят студенти.
Това показва анализ на Георги Стойчев от Института “Отворено общество”, представен пред Съвета на ректорите и служебния министър на образованието проф. Сашо Пенов.
Според Георги Стойчев до края на настоящото десетилетие висшите училища ще получат еднократен „демографски бонус“, който може да доведе до увеличаване на броя на студентите с 5-7% заради по-големия брой родени в България в периода 2003-2009 година, на които през следващите 6 години им предстои да навършат пълнолетие и да преминат през системата на висшето образование. След това обаче при равни други условие се очаква нов по-дълбок и по-продължителен спад в броя на студентите. Това означава, че от началото на следващото десетилетие с още по-голяма острота висшите училища ще бъдат изправени пред избор или да се консолидират, или да търсят увеличаване на броя на студентите, които привличат от чужбина и/или от групи в страната, които до момента са били от губещата страна на образователните неравенства.
Георги Стойчев посочва и възможни източници, откъдето университетите ни да си намерят студенти.
- Привличане на повече чуждестранни студенти, включително от райони извън Европа.
- Привличане на повече студенти чрез разширяване на обхвата на висшето образование към групи в страната, които до момента са оставали изолирани от участие в него.
През последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвои и надхвърли 8%. По този показател България е достигнала средните нива на ЕС и е лидер на Балканите, но въпреки това продължава да бъде нетен донор на студенти, т.е. повече български студенти учат зад граница, отколкото е броят на чуждестранните студенти в страната. За да се постигне баланс между броя на едните и на другите, България трябва да се стреми към увеличаване на дела на чуждестранните студенти в българските висши училища до около 12% процента от общия брой на студентите в страната, каза Стойчев. За да се постигне подобна цел, ще е необходимо българските висши училища да се стремят към диверсифициране както на районите, от които привличат чуждестранни студенти, така и на направленията, които са привлекателни за подобни студенти.
Към момента едва 12% чуждестранните студенти в България идват от райони извън Европа, докато средно за страните в ЕС над половината от чуждестранните студенти идват от подобни райони, които като цяло се характеризират с нарастване на населението и увеличаване на потенциала да генерират бъдещи студенти. България обаче все още има ограничено участие на растящия глобален образователен пазар и остава силно зависима от процесите в Европа, която е изправена пред демографска стагнация.
Стойчев допълни, че в България се наблюдава висока концентрация на чуждестранни студенти в една единствена област – тази на здравеопазването, като в това отношение страната е лидер в ЕС. По данни на Евростат 58% от всички чуждестранни студенти в България са съсредоточени в направленията, свързани със здравеопазването, докато средно за ЕС в подобни направления се обучават едва 13% от чуждестранните студенти. В същото време България изостава в привличането на чуждестранни студенти в направленията, свързани с икономиката и администрацията, както и в инженерните и хуманитарните направления.
Преодоляването на образователните неравенства може да доведе до значително увеличаване на броя на студентите в българските висши училища.
Делът на висшистите сред ромите остава под 1%, при самоопределящите се като турци той е 8%, докато сред българите е 29%.
„Ако тези неравенства не съществуваха, броят на студентите в българските висши училища можеше да е с приблизително 20 000 повече, отколкото е в момента“, смята Стойчев.
Той призовава за допълнителни усилия за увеличаване на дела на учениците, които успешно се явяват на матура и с това си отварят пътя към участие във висшето образование.
