България се “шокира” на всеки три години от 2001-ва година насам, откакто участва в PISA. “Шокът” обаче рядко трае повече от три дни, посочват в свой анализ „Заедно в час“.
По това време миналата година притеснително ниските резултати на българските ученици на международното изследване PISA 2022 бяха водеща тема в медиите, сред образователните експерти и представители на бизнеса, припомнят от „Заедно в час“. Данните за пореден път ясно показаха тревожната картина на българската образователна система – половината от 15-годишните се оказаха функционално неграмотни, т.е. без умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. България отново се нареди сред държавите с най-големи образователни неравенства в света, където постиженията на учениците зависят силно от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат. Класирахме се на последно място сред държавите в Европейския съюз по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки.
Лошата атестация за качеството на българското образование дори накара 25 организации, представляващи бизнеса, да излязат с позиция в подкрепа на истинска реформа в образователната система и предприемане на конкретни мерки от страна на институциите. Година по-късно обаче сме в същата ситуация – няма стъпки в посока по-качествено университетско обучение, продължаваща квалификация и подкрепа за учители и директори, няма визия за нова философия на учебните програми и оценяванията, няма приет стандарт за качество, дори няма детайлни анализи на представянето на България на PISA 2022 и препоръки спрямо тях.
Половината от българските ученици са функционално неграмотни
Защо държавите участват в PISA
Целта на участието на държавите в програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – PISA, не е да се направи класация по точки, не е и оценка на самите ученици. Целта е държавите да направят изводи от това как са се справили 15-годишните на теста и на тяхна база да планират дългосрочни реформи на образователните си системи. Това са направили страните, преживели преди години своя “PISA шок” – резултатите са дали тласък на истински промени в образованието, които след 5-10 години са се изплатили в по-добре подготвени за живота и пазара на труда млади хора.
България се “шокира” на всеки три години от 2001-ва година насам, откакто участва в PISA. “Шокът” обаче рядко трае повече от три дни. При излизането на PISA 2022 министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков заяви, че “образователната система работи добре. Трябва още малко да я калибрираме от знания към умения”. И обяви няколко конкретни мерки, сред които промяна на формата на националното външно оценяване след 10. клас, национални входни нива по природни науки и подкрепа за деветокласниците, чиито випуск догодина ще се яви на PISA 2025, изготвяне на задачи “тип PISA” за учениците, създаване на концепция за нови учебни програми, възможност за интегрирани учебни предмети. От останалите държавни институции, които би трябвало да са ангажирани с темата качествено образование – Народното събрание и Министерския съвет, не последваха реакции. Темата за реформите в образованието остана много далеч и от приоритетите на политическите партии. А липсата на конструктивен разговор на високо ниво и на надпартийно съгласие за дългосрочна и цялостна промяна в образованието продължава да обрича поколения наред млади хора и отдалечава страната ни от реален икономически растеж и здраво гражданско общество.
Какво пропускаме
Сами по себе си, резултатите на PISA не са толкова важни. Важно е какво показват те, в нашия случай – че училищата ни не подготвят адекватно младежите за бъдещия им живот. Ако България наистина иска да развие в учениците си тези знания и умения, които ще ги направят активни граждани, успешни професионалисти и хора, пътят не е през това деветокласниците да се научат как да вземат един стандартизиран тест с повече точки. PISA измерва как се е справила държавата за целия период на задължителното образование – от предучилищна до 16-годишна възраст. А България не се справя добре и проблемите са много – от това, че децата на родители с ниски финансови възможности изобщо нямат достъп до добро образование, през недостатъчно качествената университетска и практическа подготовка на учителите и директорите до зле конструираните учебни програми и оценявания, които приоритизират зубренето пред мисленето.
Решенията на тези проблеми изискват смели политици, които са готови да поставят интереса на учениците пред своя собствен. Изискват обществен натиск – от учители, родители, граждани, бизнеса, които ясно да заявят, че няма повече да се примиряват с ниското качество на българското образование.
Истинските реформи
Макар и МОН да изпълни някои от заявените мерки, като промяната на формата на националното външно оценяване след 10. клас и провеждането на национални входни нива по природни науки, то не направи никакви крачки към истински важните и полезни реформи.
В декларацията си след PISA 2022 25-те бизнес организации посочват няколко конкретни посоки, в които трябва да тръгне промяната на българското образование:
- повишаване на качеството на базисното обучение и продължаващата квалификация на учителите и директорите;
- изработване учебни програми с нова философия, ориентирана към развиване на компетентности, а не наизустяване на предметно знание;
- промяна на вътрешните и външни оценявания към измерване на развити компетентности, а не на заучени знания;
- ефективно прилагане на стандарт за качество в образованието и система на добавената стойност на училищата;
- гарантиране на повече автономност, ресурси и подкрепа за училищата, но и поемане на отговорност от тях за резултатите на учениците;
- взискателен и професионален подбор на учителите и директорите на база необходимите за професията компетентности;
- обективна и справедлива оценка на работата на учителите и директорите на база резултати, а не административни изисквания.
Всички тези реформи ще предизвикат голям дискомфорт. Но трябва да се подготвим да го понесем и да подкрепим учителите и директорите – не за да се изкачим напред в класацията на PISA, а в името на бъдещето на българските деца, пише Люба Йорданова в анализа си на сайта на „Заедно в час“.
