Продължавам да следя холандските медии за реакции около изборите в Нидерландия и победата на крайно десните. Наистина съм изненада – все едно няма никакъв проблем. И все едно не знаят какво пишат световните и европейски медии и анализатори. Никаква гласност за тези анализи колко опасна е тази крайнодясна победа в Нидерландия.
Има протестиращи срещу крайнодясната партия и крайнодесния лидер, но за втори ден чета в медиите публикации как едва ли не нямали право да протестират, защото народът това е избрал.
Дори проевропейският лидер, спечелил с ляво-зелената коалиция второ място, сякаш се е примирил с второто си място на опозиция и се надява най-вече на бъдещи избори да ги спечели.
И сега всички са се вкопчили да кандърдисват лидерката на либералите – наследила Марк Рюте, да подкрепи правителството на крайнодесните и евроскептиците като участва в него, а не както каза – да бъде толерантен партньор, т.е. да дадат гласове за създаването му. Най-интересното е, че Дилан Йешилгьоз-Зегериус е бежанка от Турция с майка туркиня и баща кюрд. Но също е срещу мигрантите. И анализатори я посочват като главен виновник, че преди изборите протегна ръка към крайнодесните и каза, че може да си сътрудничи в кабинет с тях. Това беше трик с надежда да получи гласове от тях, за да стане премиер. Крайнодесните обаче избраха „оригинала, а не копието“ – харесаха си самия Герт Вилдерс, когото Марк Рюте дълго успяваше да държи далече от управлението.
На този етап Йешилгьоз е подложена на ухажване от Вилдерс да склони да влезе в коалицията, на натиск от медиите и другите евентуални коалиционни партньори да го направи, а много от членовете на партията й са недоволни, че няма да са в управлението. Рюте защити това решение, че не е нужно да се влиза в коалиция. Всъщност победата на крайнодесните в Нидерландия може да е спънка за самия Рюте за международните му амбиции и може би за това партията му се опитва да е една идея дистанцирана.
Единствено университетите реагират адекватно и обясняват точно какво означава тази победа – особено за чуждестранните студенти и преподаватели. Надяват се изобщо да не се сформира дясно-центристко правителсвто и да се ходи на нови избори, на които да спечели левият лидер. Иначе се готвят за протести, лобиране и съдебни дела. Само те са с адекватни позиции сред целия холандски пейзаж!
Също ми допадна реакцията на Рюте по отношение на разширяването на ЕС. Докато се водят преговори за кабинет, той продължава да изпълнява ролята на премиер. Рюте каза, че трябва да се отвори пътят на Украйна към ЕС и ще отиде да разговаря с новите депутати по този въпрос. Това ми вдъхна лека надежда, че може да има и някакви позитивни послания за България и Шенген докато още всичко е в ръцете на Рюте. Той се стреми към висок пост в НАТО или ЕК, така че му трябват активи и в тази посока.
Следях доста внимателно ситуацията във Великобритания около Брекзит. Такава странно приемане не съм забелязвала – имаше „за“, имаше и много „против“. Като следя холандските медии, се чудя как този крайнодесен политик не е с пълно мнозинство в Парламента. Струва ми се, че наистина се радва на голям медиен и обществен комфорт в момента.
Представете си у нас крайнодесен политик да спечели и всички да се правим, че това е нещо нормално и да „натискаме“ другите десни партии да го подкрепят да стане премиер, а ако има протестиращи, да им обясняваме, че това е волята на народа и едва ли нямат право на реагират така, за да не поляризират обществото. Много съм изненадана!
Добре, че са академичните реакции и световните медии, за да се ориентира наистина добре човек какво точно се случва в Нидерландия.
