Високообразованите богати хора в София живеят в няколко района на столицата и около нея. Най-вече са в полите на Витоша и в центъра около Докторската градинка.
1. В самостоятелни къщи в полите на Витоша – Бояна, Драгалевци, Симеоново
Предпочитат големи къщи със самостоятелни дворове. Животът им обаче е свързан винаги с придвижване с кола.
2. Докторската градинка и ул. Оборище
Това е може би най-скъпият и изключително желан район на столицата. Не всички, които живеят там, разбира се, са много богати. Но имотите, които се продават в този район наистина привличат преди всичко богати хора.
Мястото е чудесно за разходка, отмора, опознаване на хубави ресторанти и посещаване на културни събития. Всичко в центъра е на пешеходно разстояние, но има в близост и метро, и удобен градски транспорт.
3. Резиденшъл парк
Можи би това е районът с най-подбраните семества, които живеят там. Прилича на модерно селце с изключително спокоен и сигурен живот. Децата от този затворен комплекс посещават едни от най-престижните частни училища на София – ЧОУ “Св. София”. Американския колеж, Izzi Science for Kids, Англо-американското училище и други.
4. Лозенец
Лозенец е популярен район и за средната, и за високата средна класа, но има и за високообразованите богати хора, които също оценяват предимствата му – близост до центъра и до два големи парка.
5. В къщи в други престижни райони в, до и около София – Панчарево, Кокаляне, Бистрица, Железница, Лозен, Княжество и др.
Лозен, Панчарево, Кокаляне са интересни райони за хора, които искат да живеят в къща до София и да се радват на планински гледки.
Също така са атрактивни и близките селца Бистрица и Железница.
Горна Баня и Банкя също са примамливи, но в последните години витошките райони се оказват по-популярни точно за тази прослойка от високообразовани богати хора.
Предложенията са оформени в дискусия в общността на Данибон. Ето много интересни коментари:
Резиденшъл парк, категорично. Там е друга България.
Тези, които познавам, са в самостоятелни къщи в полите на Витоша или в по-малки селища, не тип Резиденшъл парк (РПС). Там има доста богати хора, обикновено с деца, но като цяло РПС не е квартал, в който можеш да имаш уединение – така е замислен и направен отдавна. Определено РПС е мястото за живот на деца – там е като в комунизма и детето може да израсне спокойно и тичащо до 23 часа лятото по улиците и къщите. Същевременно, е като балон – животът в него е друг и в този смисъл има изолация. Хубаво е, че там пък мутри и подобни “богати” хора не се чувстват на мястото си. Районът около докторската градина ми е фаворит и къщи в полите на Витоша. (източник)
Аз също мисля, че Докторската градинка и в къщи в полите на Витоша са районите на богатите, но разликата в моята позиция е, че включвам и Резиденшъл парк. Там са много добре подбрани повечето хора. (източник)
Да, защото първо си ги подбра Росен Плевнелиев /на мутрите казваше, че няма свободни къщи/, после при вторични продажби започнаха приятели на приятели да купуват – има социум хубав с много деца. Има и някои вторични “издънки”, но не това определя облика на квартала като цяло. Първоначалният подбор в РПС може би, беше най-добрият. На следващо място, РПС е единственият квартал, който отговаря на критериите за сигурност на служителите на посолствата на по-високи длъжности и оттам – има наематели от доста посолства, което допринася за разнообразието. В РПС има много хора със средни доходи. Та, ако критерият е къде се ситуират най-богатите, РПС е също място, но не може да се определи като приоритет. Просто цените много се качиха там, в началото бяха няколко пъти по-ниски от ново строителство в кв.Изток, например. (източник)
В Резиденшъл парк 1 живеят под наем практически голяма част от служителите в определени посолства, както и мениджъри на големи чужди фирми /също под наем/. Процентно собствениците българи, които живеят там са малък процент. А около Докторски паметник и преди 10.11 е живеела номенклатурата, и сега. (източник)
Докторската градина винаги ще си остане най- предпочитано място за софиянци, сякаш поради една носталгия по детските години. Всъщност това е единствената причина да харесвам София, имам сантимент, мило ми е някак… Иначе, определено резиденшъл събра възпитани и интелигентни хора, нищо че архитектурата напомня на общежитието ми в Мюнхен като студентка. Там внимателно се подбират купувачите и рядко има свободни, въпреки, че се строят нови части. Повечето хора, за които се сещам в резиденшъл не са от София, има и доста експати, което определя и избора им, нищо не ги свързва или привлича към централните части, по които наистина бродят от време на време бездомници, ако има протести, човек прозореца не може да си отвори, в някои от старите блокове хлебарките са като врабчета и във всяка от старите кооперации има по една 90 годишна баба, която не иска асансьор, не желае да се влиза в нейния апартамент да се ремонтират тръби на парно например, не ѝ пречи че на тавана ѝ живеят гълъби и реално тероризира и съседните блокове, пуска оплаквания до общината през ден, че ремонтират тротоара неправомерно и т.н и т.н. все real life examples както се казва на чист български. Така че, според мен всеки се спасява както може и избира къде да живее според това кое му е важно. (източник)
Имате доста романтизирана представа за района около Докторски паметник. Основните обитатели са наследници или на старата софийска интелигенция отпреди ’44-та, или на червената номенклатура, която е изселила голяма част от тях и се е настанила в апартаментите им и също така е построила и нови по-луксозни сгради за времето си през 50-те и 60-те. Има и много представители на културните среди от социализма, а и от по-ново време. Всъщност и политици от близкото минало – много от тях наследници точно на старата интелигенция или на червената номенклатура. Наличието на известни хора е и причината кварталът да се свързва с богата класа. Но всъщност мнозинството реални жители са средна класа, даже не този сегмент, който вие обсъждате – с доходи 10000+. В голяма част от сградите поне 25-30% от апартаментите се обитават от самотни възрастни хора, които са първи или втори собственици на имотите. Доста апартаменти, особено на по-ниските етажи се дават под наем на адвокати, нотариуси, зъболекари, малки счетоводни и други фирми. Цените в района станаха толкова високи през последните десетина години. Допреди резкия спад след кризата от 2008 г., например Лозенец държеше по-високи цени. В периода 2010-2017 беше напълно достижимо за програмисти, финансисти и т.н. да закупят апартамент в района, но предлагането е съвсем свито. Факт е и, че много чужденци на високи позиции ползват апартаменти под наем по Оборище, Шипка, Сан Стефано. Но кварталът определено не е “богаташки”, с изключение на няколко нови сгради, като Сан Стефано Плаза, както и няколко строени специално за висшата червена номенклатура. Казвам всичко това като човек, прекарал по-голямата част от живота си в него. Обсъждахме и под друга публикация – характеристиките на старите имоти изобщо не отговарят на изискванията на богатата класа за пространство, разпределение, наличие на елементарни удобства като асансьор, паркоместа, гаражи. Съжителството с “простолюдието” едва ли ги устройва също. (източник)
Мой чичо живееха на Сан Стефано и от малък често съм посещавал района. Там се настани голяма част от червената номенклатура, и то от по-висшата и част. Не можеше да се разхождаш просто така и да блееш по сградите, веднага изскачаше отнякъде /от някой вход или тичаше от Пето на Марин Дринов/ чичко милиционер и те проверяваше. Тогава чичката и стринка са ми разказвали, че случаен човек не можел да си купи там жилище, минавал през обстойна проверка в ДС. Най-желани били жилища на малката уличка Георгиу-Деж /днес Велико Търново/. (източник)
По време на социализма никой не можеше да си купи жилище просто така. И никой не можеше да продаде своето на когото иска. На голяма част от живеещите тогава около Докторски паметник жилищата са иззети. Ако са разполагали с един апартамент с повече от две стаи, са им настанявани квартиранти – “наши хора”, като е упражняван тормоз и натиск да си напуснат жилищата. През 50-те е действал закон, според който нямаш право на жилище с повече от две стаи и кухня и ако имаш такова – държавата има право да настани наематели в останалите помещения, като наемът не се плаща на собствениците. Второ жилище на същата фамилия директно е било отчуждавано. Нарочените за врагове на народа са били изселвани и собствеността им – заграбена. Ето така червената номенклатура завзема голяма част от квартала. Има “щастливци”, по-скромни интелектуалци с двустайни апартаменти, които все пак са оставени да си живеят там. Но пък наследниците им чакаха за жилище по 20+ години и задължително им “даваха” маломерни панелки в Люлин или Красна поляна срещу дългогодишни влогове в ДСК и заем пак оттам. По-хубавите райони, вкл. Младост, бяха забранени за съмнителните наследници на старата градска интелигенция. (източник)
Да, така е. Аз обаче споделям спомени от втората половина на седемдесетте и осемдесетте, когато червените кхмери след като заграбиха най-апетитните имоти вече бяха позагладили косъм, опитали по един или друг начин от хубавото в живота. Бяха се наместили в най-хубавия район, разширяваха своите владения и уреждаха своите наследници. А какъв по-лесен начин от това е самите те да контролират кой може да купува и живее на дадено място? (източник)
Да прав сте. Моите лични спомени също са от детските ми години през 80-те. Тогава също не беше възможно да се продаде или купи жилище просто така и все повече комунисти уреждаха своите наследници в района. За простосмъртните всичко минаваше през държавата и се чакаше с десетилетия да ти дадат точно определена панделка според заслугите към БКП, като нямаш такива – Люлин, Красна поляна и Надежда. (източник)
Около Докторската градина живеят и хора, чийто предци са били по – находчиви и са купили имот там, но сегашните обитатели вече не са висока средна класа – образовани са, културни са, но не и с високи доходи. Из целия център е така. Потомците на старите софиянци, живеещи в Стамболова София (така наричат онази част, която е между бул. Сливница и бул. Патриарх Евтимий) носят аристократичен дух, но не всички са богати. (източник)
Аз живея около Докторската. Но доходите ми не са чак пък. Като се огледам, май не само аз съм така. А това с интервю за наем… Може би просто са искали да внимават кой ще е наемателят. Звучи логично да не се допуснат хора, които нито ще плащат, нито ще пазят имот, в който е влагано. (източник)
Богатата класа не търси това, което могат да предложат старите сгради около Докторски паметник, но пък районът наистина е много спокоен и няма нищо ужасно вечер. Напротив, през нощта, дори в делнични дни, има доста движение на съвсем нормални хора – нито пияници, нито клошари или криминален контингент. МФ все пак не е в района, по Дондуков, около МС, ЦУМ и надолу към Лъвов Мост и Сточна гара е съвсем различно. (източник)
Животът в центъра е живот в нечист въздух. Колкото и да е примамлив районът на Докторския паметник, Редута, Военна Академия, Изток са квартали с не много чист въздух. В града около Южния парк, Дианабад, Градинката на Дънов любимо място!, са топимоти, има невероятни места. Собствен асансьор, почистване, консиерж, охрана… Резиденшъл парк е безспорно хубаво място, имам имот, но не живея там, за внука е.Бистрица, Железница, Княжево, Владая, Делта хил, да не пренебрегваме имотите към Стара планина. Комплекси? Да (източник)
Други предложения:
Аз трудно се сещам за по-добър район от Яворов*, и съответно това е избор на много хора. Но покрай високите си цени и практически нулевото предлагане жилищата там са или наследствени, или наистина срещу доста сериозни суми. В комбинация с това, че там липсва парвенюшката лъскавост, и атрактивност, това прави квартала доста различен като избор и качество на живот. (източник)
* В Яворов до Военната академия наистина има изключително хубави къщи, които се радват на чудни гледки към парка на учебното заведение.
Кръстова вада е пълна със специалисти с топ-заплати и сравнително богати хора. Лозенец също. Има доста хора сред тях, които предпочитат по-централни райони, защото тези, които сте изброили, са с трудности в логистиката. Резиденшъл парк е страхотен, но не всеки може да разкарва по цял ден деца нагоре/надолу. И това не е висша класа, там са милионерите. Просто над средното ниво. (източник)
Най-скъпите и луксозни къщи са в “София Вилидж” под Камбаните. Там няма имот под 2-3 милиона евро. Стигат и до 5-6. Иначе ако трябваше да избирам бих живял в квартал Изгрев зад руското посолство. Все още там е тихо и спокойно. Навсякъде другаде в София стана нетърпимо. (източник)
Горна баня към Бонсови поляни (източник)
Би трябвало такава класа въобще да не живее в града. Бистрица, Симеоново, някъде където въздухът е чист, има простор, защото този тип хора, според мен, целят качество на живот, а в София е доста мръсно, с мръсен въздух и животът е доста некачествен. (източник)
Щеше да е хубаво, ако цените на имотите се определяха от районирането на добри училища. Доколкото знам в САЩ е така. По този критерий Оборище, Център, Младост биха били най-скъпи. (източник)
По -скоро е обратно в Щатите. Братовчедка ми, например, се местят под наем в Манхатън, за да са близо до добро общинско училище. Масово така правят. Местят се към училищата и плащат бесни пари за наем, защото пък частно училище би било по-скъпо за няколко деца в семейството. (източник)
Вижте цялата дискусия тук.