Нагласата за успех е от решаващо значение за постигане на целите и достигане на пълния потенциал на човек. Но какво означава да имаш „нагласа за успех“? Психологическите изследвания сочат няколко издайнически навика, които отличават успешните хора от неуспешните. По-конкретно, има пет важни неща, които губят времето и успешните хора се научават да ги избягват.
1. Безсмислено “скролване” на телефона
Представете си следното – след дълъг ден имате време за себе си. Взимате телефона си и започвате да “скролвате” случващото се в социалните медии и изведнъж така минава един час. Звучи ли ви познато? В днешния дигитален свят да се падне в тази бездънна яма на безсмисленото “скролване” е лесно.
Но ето нещо важно:
Проучвания показват, че този на пръв поглед безобиден навик може бавно да разруши благосъстоянието ви.
Може да се почувствате виновни, че сте загубили време, което бихте могли да използвате за нещо по-смислено.
Тази вина произтича от феномен, който изследователите наричат „конфликт на целите“ – неловкото усещане, че вашите действия не са в съответствие с вашите приоритети.
Успешните хора ясно осъзнават колко ценно е тяхното време. Когато използват социални медии или сърфират в мрежата, те го правят с ясна цел. Те може да търсят конкретна информация, да се свързват с ценни контакти или да го правят като планирана почивка. Но безцелно скролване? Това не е за тях.
2. Мания за мултитаскинг
Всички сме го правили: жонглираме с множество задачи, убедени, че сме супер ефективни, но… не сме. Дългогодишни изследвания в областта на психологията и неврологията са стигнали до ясно заключение: мултитаскингът е мит.
Когато мислим, че изпълняваме много задачи, ние наистина извършваме бърза смяна на задачи. И цялото това превключване си има своята когнитивна цена. Нашите мозъци се нуждаят от време, за да се настроят отново и отново при всяко превключване, което води до намалена ефективност и повече грешки. Проучванията показват, че мултитаскингът може да намали производителността със зашеметяващите 40%.
Успешните хора са си научили урока. Те се съсредоточават върху една задача в даден момент, обръщайки й цялото си внимание, преди да преминат към следващата. Този подход на „монотаскинг“ позволява по-дълбока концентрация и по-високо качество на работа.
3. Капанът на негативното говорене със себе си
Всички имаме вътрешен глас. Много е важно как го използваме. Успешните хора са се научили да внимават за разговора със себе си и разбират силата му върху тяхното мислене и представяне.
Представете си спортист преди голям мач. Ако вътрешният им монолог е изпълнен със съмнение в себе си и с най-лошите сценарии, ще бъде трудно да се представи по най-добрия начин. Същият принцип се прилага в ситуации с високи залози, независимо дали представяте или се захващате с предизвикателен проект.
Изследванията показват, че негативното самоговорене може да засили стреса, безпокойството и дори да доведе до депресия.
Обратно, положителното, състрадателно саморазговаряне е свързано с по-голяма увереност и по-добро представяне.
Успешните хора имат навика да преформулират предизвикателствата като възможности. Вместо да се самокритикуват заради неуспехи, те търсят възможности за учене и продължават напред.
4. Клопката на отлагането
Отлаганетo e крадец на времето и враг на продуктивността.
Успешните хора са се научили да управляват този често срещан капан проактивно. Те знаят, че дългосрочният стрес бързо надделява над краткосрочното облекчение от отлагането на задача.
Успешните хора се захващат директно с важни задачи, независимо дали става дума за предстоящ работен проект или лична цел. Те могат да разделят труден проект на по-малки, управляеми стъпки. Поставят си ясни крайни срокове и привличат партньори, които да им помогнат.
Поддържат постоянен напредък, като постоянно вършат работата, дори когато е неудобно. Също така избягват неистовата битка в последния момент, която е твърде позната на хроничните прокрастинатори.
5. Парадоксът на перфекционизма
Стремежът към съвършенство е едно нещо, а затъването в перфекционизма е друго. Успешните хора разбират тази важна разлика.
На пръв поглед перфекционизмът може да изглежда като положителна черта. В края на краищата какво лошо има в това да искаме нещата да са както трябва?
Изследванията обаче разкриват по-тъмната страна на този начин на мислене.
Перфекционистите често се борят с отлагане, прегаряне и дори депресия. Страхът да не успеете да се изпълнят нереалистичните стандарти може да бъде парализиращ.
Успешните хора се целят високо, но също така знаят кога да кажат, че нещо се е получило „достатъчно добре“.
Дават приоритет на напредъка пред съвършенството.
Признават, че направеното често е по-добро от перфектното.
Това им позволява да продължат да се движат напред, дори сред несигурност или неуспехи.