Учените често не обичат социалните събития и предпочитат да са сами с мислите си. Това им дава възможност да се фокусират върху проучванията си и да направят научен пробив. Въпреки това за околните си остават загадка. С времето околните разбират, че такъв тип учени са с добри сърца, но са намерили свой път за реализация, който не отговаря на очакванията на обществото. Чудесен пример се дава с гениален археолог, който е наречен само с името Брент.
Брент винаги е бил енигма за хората около него. Като дете е известен с това, че остава буден до късно през нощта, разглеждайки исторически книги и карти. Родителите му се тревожат за оценките му, но Брент постоянно се справя успешно с изпитите си и то без усилия.
Като възрастен, странностите на Брент стават още по-изразени. Кабинетът му в университета, където работи като професор по археология, е лабиринт от книги, артефакти и полузавършени научни статии. Колегите му шушукат за негова ексцентричност — как си мърмори сам, докато работи, а също и за склонността му да изчезва с дни. Но не могат да оспорят брилянтните му прозрения и новаторски му теории.
На терен Брент е истинска природна сила. Той се развихря в уединението си на отдалечените места с разкопки. Доволен е да прекарва часове в щателно почистване на пластовете, за да достигне до древни находки.
Ентусиазмът му е заразителен. Бързият му ум често води до пробиви в проучванията, които убягват на други археолози години наред.
Но въпреки целия си професионален успех, Брент остава аутсайдер в личния си живот. Той предпочита компанията на мислите си пред светските събирания и няма търпение да провежда разговори. Но близките му осъзнават, че под тази грубовата външност се крие добро сърце и чувство за хумор. Разбират, че уникалната гледна точка на Брент е неразривно свързана с неговия брилянтен ум. Той е намерил своя път към реализация като се противопоставяне на очакванията.