Ходът на времето може да е линеен, но процесът на човешкото стареене не е. Вместо да е плавен преход, животът преминава през резки промени. От бързия растеж в детството и платото на ранната зряла възраст до ускоряване на стареенето с напредването на десетилетията.
Около 50-годишна възраст
Проучване установява повратна точка, в която обикновено настъпва това ускоряване. Това е около 50-годишна възраст.
Според изследване на протеините в човешкото тяло при широк възрастов диапазон след този момент траекторията, по която стареят тъканите и органите, става по-стръмна в сравнение с предходните десетилетия. Кръвоносните съдове са сред тези, които деградират най-бързо.
„Въз основа на свързаните със стареенето промени в протеите разработихме тъканно-специфични протеомни часовници на стареенето. Характеризирахме траекториите на стареене на ниво органи“.
Това пише екип, ръководен от учени от Китайската академия на науките, в своя статия, публикувана през 2025 г. в списание Cell и цитирана в Science Alert
„Времевият анализ разкри инфлексна точка на стареене около 50-годишна възраст. Кръвоносните съдове са тъкан, която старее рано и е подчертано податлива на стареене.“
Човешкото стареене през призмата на протеините
Хората имат забележително дълга продължителност на живота в сравнение с повечето други бозайници, но това си има своята цена. Една от тях е влошаването на функциите на органите, което води до повишен риск от хронични заболявания с напредването на годините. Тъй като все още нямаме много добро разбиране за моделите на стареене в отделните органи, екипът изследва как протеините в различните тъкани се променят с течение на времето. Изследователите отбелязват, че откритията им полагат основите за разбиране на човешкото стареене на системно ниво през призмата на протеините.
Учените събират тъканни проби от общо 76 донори на органи на възраст между 14 и 68 години, починали от случайна травматична мозъчна травма. Взети са и кръвни проби. 516-те проби от 13 различни тъкани обхващат седем от системите в организма:
- сърдечносъдова (сърце и аорта),
- храносмилателна (черен дроб, панкреас и черва),
- имунна (далак и лимфни възли),
- ендокринна (надбъбречна жлеза и бяла мастна тъкан),
- дихателна (бел дроб),
- покривна (кожа)
- опорно-двигателна (мускули).
Каталог на протеините
Екипът създава каталог на протеините, открити в тези системи. Внимателно отбелязва как нивата им се променят с нарастването на възрастта на донорите. Те идентифицират както протеини, които са специфично обогатени в дадени тъкани, така и такива, които са общи за всички тъкани и са жизненоважни за основните поддържащи биологични функции.
Сравнявайки откритията си с база данни за заболяванията и свързаните с тях гени, изследователите установяват, че експресията на 48 протеина, свързани със заболявания, се увеличава с възрастта. Сред тях са сърдечносъдови състояния, тъканна фиброза, мастна болест на черния дроб и чернодробни тумори.
Между 45 и 55 години
Най-резките промени настъпват между 45 и 55-годишна възраст.
Именно в този момент много тъкани претърпяват съществено протеомно ремоделиране.
Най-изразени са промените в аортата, което демонстрира силна податливост към стареене. Далакът също показва устойчиви промени. Както и панкреасът – коремен орган, отговорен за производството на ензими и хормони, които телата ни използват за разграждане и усвояване на хранителните вещества.
Тестване на откритието
За да тестват откритията си, изследователите изолират протеин, свързан със стареенето в аортата на мишки, и го инжектират на млади индивиди. Животните, третирани с протеина, показват намалени физически показатели, отслабена сила на захвата, по-ниска издръжливост. Както и по-лош баланс и координация в сравнение с нетретираните мишки, като проявяват и ясно изразени маркери за съдово стареене.
Мускулната сила, особено силата на захвата на ръката, влияе върху способността да се справяме със свързаните с възрастта заболявания и травми.
Изследване от 2024 г. от Финландия предполага, че генетичните фактори, влияещи на мускулната сила, могат да играят роля за здравословното стареене.
Пикове на стараене – на 44 и на 60 години
Предишно проучване на американски екип показва други два пика в стареенето. Пиковете са на около 44 и отново на около 60-годишна възраст.
В това проучване първият пик показва промени в молекулите, свързани с метаболизма на липидите, кофеина и алкохола. Както и със сърдечносъдови заболявания и дисфункции в кожата и мускулите.
Вторият пик е свързан с метаболизма на въглехидратите и кофеина. Също така сърдечносъдовите заболявания, кожата и мускулите, имунната регулация и бъбречната функция.
Констатациите в тази публикация от 2025 г. предполагат, че човешкото стареене е сложен, стъпаловиден процес, включващ различни системи. Разбирането на това как то ще повлияе на определени части на тялото в конкретни моменти би могло да помогне за разработването на медицински интервенции.
Протеомен атлас
Авторите обобщават, че проучването им има за цел да изгради цялостен мултитъканен протеомен атлас. Той ще обхваща 50 години от човешкото стареене, което ще изясни механизмите зад дисбаланса в застаряващите органи. Тези прозрения могат да улеснят разработването на целенасочени интервенции, проправяйки пътя към подобряване на здравето на възрастните хора.
