Пътеписи от Гърция
Посещението ни в Акропола в Атина беше в един топъл априлски ден. Имаше много туристи. Повечето бяха индийци, които пътешестваха с круизен кораб. Движеха се бързо на групи. Бяха доста екзалтирани и дори шумни. Жените бяха облечени в традиционното им облекло.
Винаги ми е много интересно да наблюдавам как се държат туристите от различни националности в музеи и в интересни забележителности. Японците са известни със своето спокойствие и снимки. Китайките, например, забелязвам, че се обличат като за модно дефиле и държат да имат снимка при всеки шедьовър. Американците са дружелюбни, успяват да привлекат внимание, бързо започват разговор с непознати, а на третия въпрос обикновено питат дали не ни се струва, че тук е много скъпо. Латиноамериканките винаги успяват да са най-отпред без значение какво се гледа.
За мен еталон на поведение на такива места са френските туристи. И при посещението ни в Атина за пореден път се възхитих как се държат, как знаят много за изкуството и историята, колко спокойно се разхождат и когато говорят, винаги е нещо интересно за дадената забележителност. Запомних възрастна семейна двойка, която внимателно четеше информацията от своя пътеводител. Бяха застанали до Театъра на Ирод Атически. Макар и наоколо да имаше много групи туристи, те запазиха спокойния си вид и сякаш бяха те, книгата и Театърът на Ирод Атически.
Другата група френски туристи, които ми направиха силно впечатления, бяха ученици. Слушаха внимателно какво им обяснява учителката им или прелистваха принтираните страници с информация за различните забележителности в Акропола. Миналата година в Рим забелязах, че всички френски ученически групи си носят предварително подготвени материали, където освен текст, има и снимки на акцентите, които трябва да разгледат. Сега носеха подобни саморъчно направени книжки.
Опитът ми от посетените много забележителности и музеи показва, че ако човек не е ориентиран какво точно да гледа, може да се огледа за френски туристи – те винаги знаят кои са акцентите и спират при тях. Поспират и водят с другите си спътници приятна беседа. Ако човек разбира френски, може да научи много – много повече от написаното в пътеводителите. Светогледът им е различен, правят бързи асоциации, също така имат и нужното знание, а дори и нюх за изкуството. Докото изучавах френски, беше ми направило впечатление, че една от постоянните теми в учебниците е културата. След това винаги с интерес наблюдавам французите в музеите – и децата, и възрастните са възпитани как да се държат на тези места и кое е най-важното, на което трябва да обърнат внимание.
При посещението ни в Акропола най-забележителната туристка обаче беше млада жена, която се беше облякла в бял древногръцки хитон. Беше англоговоряща или поне говореше на английски. За секунди събра голяма група аудитория след като почна и да позира в близост до Акропола.
април 2017
Успя да привлече вниманието на всички. Туристите започнаха да правят фотографии, а на охраната на Акропола не допадна много тази самоинициатива. Бързо отминахме от тази сцена, но все пак успях и аз да направя една снимка на тази атрактивна туристка.
