Те са красиви, високообразовани, завършили са престижни колежи от „Бръшляновата лига“. На 30 и няколко години са, но изглеждат поне 10 години по-млади. Носят красиви, семпли, но много стилни маркови дрехи. Изглеждат прелестно и винаги са усмихнати. Вече имат поне 4 деца и най-големите са на около 10 години. Вместо кариера са избрали да бъдат майки и да се грижат за децата си, които посещават много занимания, учат в престижни градини и училища в Манхатън и трябва да станат успешни. Те са богати. Или поне семействата им са богати. Те са омъжени и мъжете им печеля много или са милионери. Толкова много, че могат да си позволят къща в Хамптънс или голям апартамент в Ню Йорк, където да има стаи за всичките им деца. Могат да си позволят да плащат високите такси на всичките си деца в скъпите частни градини и училища. Влагат милиони за тяхното образование. Те имат приятелки – други майки на богати деца и съпруги на милионери. Излизат заедно, организират детски партита, където се сближават децата и семействата им, организират гала-вечери и отново задълбочават социалните си контакти с хората от тяхната среда.
Наричат ги „Приматите от Парк авеню“, „Гейшите от Манхатън“ и бяха посочени като враг номер едно на феминизма и на идеята за независимата жена. В момента повечето жени сигурно ги мразят и една през друга се състезават да пишат срещу тях, а пък – според някои тълкувания – може би просто им завиждат и искат да имат техния бляскав живот.
![By midweekpost (Flickr) [CC BY 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by/2.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2015/05/1024px-Park_Avenue_01-e1450301123985.jpg)
В книгата „Приматите на Парк авеню“ на антроположката Уенсдей Мартин, която излезе на 1 юни 2015 г., тези жени са основните герои. Тя разказва своя живот сред тях. Попада случайно, но бързо установява, че е увлечена и иска да им се хареса. Опитва се да влезе в тяхното обкръжение, но не е така лесно. Няколко години след като напуска този район, решава да опише наблюденията си в книга. Книгата е с подобна примамка като тази на „китайската майка-тигър“. Дори отзивът от авторката на „Бойният химн на майката тигрица“ Ейми Чуа е поставен на корицата „Приматите от Парк авеню“. И Мартин, и Чуа описват с ирония (или с уж ирония) своя живот как се опитват да станат успешни майки на успешни деца. Разказват за среда и модел, които будят огромен интерес сред другите родители и имат много читатели. Много от тях критикуват остро тези модели, но и много виждат в споделеното идеи, които могат да следват.
Новият враг на модерната жена вече е посочен и дори е назован – „Приматите от Парк авеню“. Това са богати майки, които не работят и се грижат за децата си, за да станат те успешни. Най-големите им грехове:
– не са независими жени;
– предали са модерните идеи на феминизма;
– живеят все едно са в 50-те години, където важната роля в семейството е на мъжа, който изкарва пари (в случая – много пари);
Поставят и въпросите:
– Защо трябва да си майка на „пълен работен ден“?
– Как може да зарежеш своята кариера след като имаш дипломи от престижни университети?
Уенсдей Мартин ги нарича „бедните малки богати жени“.
От нейна гледна точка в обществото на много богатите нищо не се е променило и там отношенията са все така консервативни – бащата работи много и печели много пари, а майката се грижи за домакинството и за отглеждането на децата. Имат много деца – поне 4, а някои семейства дори 6. Майката е също с много добро образование като бащата. Често и двамата са от елитните колежи на „Бръшляновата лига“. Но вместо жената да се погрижи за кариерата си, тя прави саможертва след сватбата и се отдава на грижи за семейството. Това според Уенсдей Мартин я превръща в зависима от мъжа й жена.
Богата жена от Парк авеню има три основни задължения: да се грижи за домакинството, семейния бюджет. да се грижи за децата, които трябва да влязат в добри училища и да станат успешни, да се грижи за високия статус на семейството.
Това, което взриви спокойствието на другите жени по света и най-вече на тези, които се включиха в онлайн битка срещу „Приматите от Парк авеню“ е, че тези жени не само изневерили на феминизма, но и получават т.н. „съпружески бонуси“ от мъжете си. Въпросите, които повдигат възмутената част от жените, са:
„Какво толкова повече правят тези жени от останалите, че ще получават и „съпружески бонуси“? И защо не работят, за да си имат свои пари, а трябва да получават тези „съпружески бонуси“?“.
За „съпружеските бонуси“ на богатите жени от Манхатън
В края на финансовата година богатите мъже от Манхатън получават големи бонуси при добре свършена работа и ако всичко в компанията е било добре. Оказва се, че много от тях заделят проценти от този бонус и за своите съпруги, които са майки с много деца и не работят. Наричат се „съпружески бонуси“. При някои е около 20-25% от бонуса на мъжа. Имало и случаи, в които жената работи и получава този голям бонус, а съпругът й се грижи за домакинството и децата и тогава той получава този „съпружески бонус“, но тези случаи са много редки. Затова основно се говори за съпругите на богатите мъже от Манхатън, които получават този „съпружески бонус“. Предоставя се като признание за подкрепата, която са получавали през годината и че са можели да се отдадат на работата си след като половинката им е поемала повечето ангажименти в домакинството и за грижата за децата.
Тези разкрития на Уенсдей Мартин в книгата й „Приматите от Парк авеню“ обаче скандализираха женската общност, особено в Ню Йорк и темата за „съпружеските общности“ се превърна в най-коментираната в медиите там. Някои феминистки излязоха с призиви, че това е голяма обида за жените и затова трябва сватбите да бъдат, ако не забранени, то поне да са вече отживелица, защото държат жените в подчинено положение. Други се обидиха, че като са работещи майки, да не би децата им да станат по-малко успешни или пък да не би да са майки на половин работен ден щом тези със „съпружеските бонуси“ са на пълен работен ден. Трети – жени от Парк авеню – разказваха своята история и даваха своята рецепта как да се балансира между работата и живота: работят много, правят кариера, имат едно дете, което си има детегледачка, прибират се вечер, за да сложат детето да спи, след това идва бавачка и тийнейджърка, която да остане при него през нощта, а те излизат да разпуснат на бар с приятели или колеги или пък си правят среща в някой ресторант със съпруга си.
Концепцията за „съпруженски бонус“ се среща и в други държави
В дискусията се включи и млада майка, която се определя като „примат от Парк авеню“, макар че не живее там и има все още само едно дете, но пък получава „съпружески бонус“. Казва се Поли Филипс. Тя е на 32 години. Майка е на момиченце, за което се грижи. Мъжът й е инженер в петролна компания, който печели доста добре. Според изчисленията на хедхънтър от Хюстън, вероятно бонусът на мъжа й в края на годината е 150 000 долара. Поли Филипс споделя, че той й дава 20% от този бонус. Тя разказва за какво получава този бонус и за какво похарчва парите.
Тези 20% „съпружески бонус“ тя получава от съпруга си Ал за това, че го подкрепя и че се грижи за дома и за 19-месечната им дъщеричка Лала. Той работи много и до късно. Не може да отделя толкова време за семейството си, за дома си и без подкрепата на съпругата му Поли нищо нямало да се получава. Налага се през няколко години да го местят от една държава в друга. Ако са работили на едно място, Поли може би е можела да продължи кариерата си, но сега се налага тя да направи саможертва. Ал работи за голяма американска петролна компания. И двамата са англичани и се срещат в Лондон през 2006 г. След приказна Коледа в Ню Йорк през януари 2009 г. той й прави предложение за женитба и й подарява годежен пръстен от „Тифани“ на стойност 7000 долара. Женят се след 16 месеца. Поли осъзнава, че за да бъдат семейство, тя трябва да следва мъжа си, където го преместват, а това означава, че тя няма да може да работи. Не си и помисля да постави своята кариера пред неговата – той е с много повече перспективи, а и разликата в заплатите им е драстична, но най-вече – те трябва да са семейство. Ал е преместен в Австралия. Тогава Поли среща много жени, а и няколко мъже, които са пожертвали кариерата си в името на семейството си и са последвали партньора си в друга държава. За първи път чува концепцията за „съпружески бонус“, т.е. това не е приумица на Манхатън, а е нещо, което се среща навсякъде по света.
„Съпружеският бонус“ не е точно подарък, не е някакво възнаграждение за по-специални съпружески „услуги“, а бонус за съвместното партньорство и за подкрепата за успеха на съпруга ми, обяснява Поли Филипс. Щастлива съм, че имам съпруг, който оценява това, което правя за семейството, дома ни и малката ни дъщеричка. Знае, че съм напуснала Родината ни, роднините ми, приятелите ми, работата ми и съм го последвала в чужбина. Подкрепям го и той осъзнава, че дължи голяма част от успеха в кариерата си на моята подкрепа.
Някои жени харчат парите от „съпружеските бонуси“ за дизайнерски дрехи, обувки и аксесоари. Например една жена си имала вече цяла колекция от скъпи портмонета от Mulberry, други предпочитат да ги влагат в нещо различно.
Някои жени се притесняват да споделят, че получават „съпружески бонуси“. Поли имала приятелка в Калифорния, която си купувала обувки, чанти и бижута от любими дизайнери, но ги държала скрити в кутии и не ги носела, защото се притеснявала как ще се приеме всичко това от другите.
Миналата година Поли си купила с парите от „съпружеския бонус“ чанта Прада и шлифер Burberry. Всяка от покупките е струвала по 1500 долара. И пак са й останали след това още доста пари, които може да похарчи както си пожелае. Любимите й марки са: Bottega Veneta, Chanel, Prada, Smythson, Erdem и Stella McCartney. Шегува се, че в момента цените на петрола скачат и кой знае – догодина може да успее да си купи чанта Birkin на Hermès, чиито цени започват от 10 000 долара и стигат до 150 000 долара. Тя се е ориентирала към тези с цена около 15 000 долара. Но истината е, че голяма част от парите всъщност спестява.
През 2013 г. семейството на Поли и Ал се местят в Копенхаген. Имат си вече дъщеричка. Поли забелязва, че и в Дания е позната концепцията за „съпружеските бонуси“. Определя я като глобална концепция в семейства, където единият съпруг печели много, а другият го подкрепя в кариерата му и го следва в различни държави в името на семейството.
Богатите майки и „съпружеските бонуси“
Темата за богатите майки, които си гледат децата и не работят, и за „съпружеските бонуси“ жегна отново най-вече женската аудитория. Нещо подобно се случи и с книгата за китайската майка-тигър. Оформя се някакъв атрактивен „враг“ и всички, най-вече жени, се втурват да заклеймяват новия враг. Сблъскват се консервативните модели за успех и модерните теории – я за възпитание и образование, я за ролята на жената в семейството и обществото, според възгледите на феминистките и по-независимите дами. Това, което прави впечатление, че мъжете стоят дистанцирано от тези дискусии и следват консервативното правило „Мъжете имат задължения, жените имат избор (да работят, да не работят“). Но пък и никой не напада мъжете, които също са зарязали кариерата си и получават „съпружески бонуси“ от жените си. Шеговито само могат да бъдат определени като „късметлии“.
Майките от богатите семейства се различават от майките от средната класа.
Майките от богатите семейства се опитват по всякакъв начин да бъдат съвършени майки и перфектни съпруги, споделя Уенсдей Мартин.
Майките от средната класа обикновено работят и се придържат към по-умерени възгледи за възпитанието и образованието на децата си. Жените от привилегированите среди следват предварително изготвен план, сценарий за успешното бъдеще на децата си. Споделят възгледите на „интензивното майчинство“. Мъжете им правят милиони, а те се „раздават“ безплатно за редица благотворителни или социални инициативи – организират събития, гала-вечери, редактират бюлетини, работят в библиотеката или помагат за някакви инициативи на децата си, вместо да се възползват от многото знания, които им предоставя скъпото им образование, което са получили в „Бръшляновата лига“.
Обичат да споделят за избора, който са направили:
„Мога да работя, но не ми се налага“.
Мъжете на Парк авеню са с най-високите изисквания в света към жените
Мартин дава и друго обяснение на феномена, който специално се среща на Парк авеню. Колкото по-богато е едно семейство, толкова мъжът е с по-доминираща роля в семейството. Той изкарва милионите, а високообразованата му красива съпруга прави своя избор – да не работи, а да се грижи за дома и многото им деца.
Уенсдей Мартин си обяснява това и с по-малкия брой мъже в този богаташки район. Грубо се пада на един мъж по две жени в репродуктивна възраст. Жените се борят за вниманието на тези мъже, а мъжете могат да направят спокойно своя избор и да си изберат най-добрата съпруга. Няма друго място на света, където изискванията към жените да са толкова големи – те трябва да са красиви, умни, образовани, слаби, перфектни съпруги и съвършени майки. И отново парадокс, който поставя нови въпроси за избора на богатите съпруги от Парк авеню. Проучвания показват, че дори и да работят, дори и да имат MBA, работещите дами обикновено вземат два пъти по-ниски заплати от колегите си мъже и два пъти по-ниски бонуси.
За елитната класа в Ню Йорк
Има и още едно обяснение.
На Парк авеню е много важен статусът на семейството. Тези жени трябва да работят за статуса на съпрузите си, за статуса на децата си, за статуса на семействата си. Те трябва да бъдат перфектни и да се грижат за социалния живот на семейството си. Британският „Телеграф“ обяснява, че за разлика от Лондон в Ню Йорк попадането в дадена класа е нещо мобилно, а не така утвърдено като в британското общество. В Америка постоянно трябва да се опитваш да не изпаднеш от елита и това те ангажира постоянно да си перфектен и да отговаряш на изискванията на това общество. Ако мъжът на дадена дама трябва да получи повишение в службата, това веднага я натоварва с много ангажименти и тя трябва да помисли как да му помогне. Нейна грижа е и бъдещото на децата им – те трябва да бъдат в правилните елитни градини и училища. Статусът на мъжа, децата и семействата са свързани и са в ръцете на майката.
„Семейните бонуси“, които получават, са именно и за това какво точно прави съпругата за издигане на статуса на това семейство, обяснява Мартин.
Въпроси, които поставя книгата „Приматите от Парк авеню“
Книгата „Приматите от Парк авеню“ предизвиква много въпроси и много дискусии за ролята на жената, съпругата и майката в обществото и в семейството. Показва живота на богатите и привилегировани дами в Ню Йорк, който винаги е бил примамващ или поне интересен за другите. Акцентира на въпроси:
– Ако жената си стои у дома и се грижи за децата, трябва ли да получава „съпружески бонуси“ от мъжа си;
– Кое е по-важно семейството или кариерата и как да се търси баланс в модерното общество?
– Ако една жена държи на семейството и децата си, трябва ли да жертва работата си и това не я ли прави зависима от съпруга й?
Всъщност въпросите са много и всеки ще отговори от своята позиция, спрямо своите ценности и възгледи. В случая е интересно, че книгата успя да се превърне в изключително дискутирана с показването на един модел за успех и много напомня на книгата на „китайскат майка-тигър“, която преди няколко години също постави важни въпроси и продължава още да бъде често цитирана и обсъждана.
