Станали са по-щастливи. За една година румънците са се придвижили с 14 пункта към най-щастливите нации. Вече са на 57 позиция в класацията за Световното щастие, 48 места пред нас – българите. Причините са много, а основната е, че все повече хора в Румъния са доволни от живота си; поне така твърди докладът.
Без фалшиви или самодоволни усмивки. Но с погледи, в които личи увереност. Така изглеждат румънците в една делнична сутрин на „Bulevardul Unirii“ – букурещката реплика на „Шанз- Елизе“ в Париж. Оттам започна фамилната ни почивка в румънската столица.
„Да Ви помогна?“, учтиво ме попита млада жена, докато се опитвах да разчета точния адрес на апартамента, който бяхме наели….
„Аз ще се обадя, каза румънката и ми предложи да набере телефонния номер в резервацията ми от нейния апарат. „Така е по-евтино“, обясни ми усмихнато тя.
След кратък разговор ми каза:
„Изчакайте ги тук, след малко ще дойдат“, а след това ни пожела хубава ваканция и бързо изчезна в тълпата.
Очакваше ни апартамент с изглед към големия фонтан на „Bulevardul Unirii“. Булевардът, който отвежда до най-голямата административна сграда в Европа и втората в света след Пенатагона. Зданието на парламента, най-тежката постройка на Земята. Грандиозен проект в центъра на Букурещ, архитектурно желание на Николае Чаушеску. Строежът започнал през 1984 г., трябвало да бъде завършен за 10 години, но през 1989г., когато пада Чаушеску, са били осъществени едва 60 процента от проекта.
Съдбата отредила никога да не управлява от този палат, но споменът за някогашното му влияние е осезаем навсякъде в сградата. С огромните зали, със силното ехо в помещенията – трик на архитектите, за да бъде подсилен ефектът на аплодисментите за някогашния Първи на Румъния. С тайните орнаменти и прозорци в стените и по таваните, които трябвало да служат като наблюдателници за членовете на тайните служби – „Секуритате“. Дори и със стълбищата…..Да, този огромен палат има нетипично малки стъпала и причината е, че те са са били съобразени с ръста на Чаушеску, който бил висок около 1,60 см.
Съпругата на Николае – Елена, също оставила своя отпечатък върху грандиозната сграда, със страстта си към полилеите. В Палата на Парламента те са 480. Има и над 1400 други осветителни тела.
Най-големият полилей е в Rosetti Hall. Той тежи 3 тона. Почистват го два пъти годишно, като работниците влизат във вътрешността му през тайни помещения, които били предвидени за агенти на „Секуритате“.
Твърди се, че Палатът има 5 подземни етажа, с много тайни тунели и дори бункер, който трябвало са спаси Чаушеску при атомна война.
„Така ли е?“, попитахме Дан, румънецът, който ни развеждаше в сградата.
„Не знам“, отговори ни той с широка усмивка и добави: „Строителството на видимата част на сградата била поверена на цивилни архитекти и инженери, а подземията – на армията“.
Споменът за 1973г.
Николае Чаушеску дошъл на власт през 1974г. Тогава Румъния била много различна, спомняха си родителите ми. За първи път посетили Букурещ няколко месеца преди той да поеме властта. Било точно след сватбата им. Спомените им бяха хубави, щастливи и може би за това обичаха да се връщат там.
Сега в румънската столица се събирахме четирима души от три поколения, всеки с различни очаквания от града, но всички с надежда за споделени щастливи моменти.
Щастието е в чинията
Може би е така. Особено, ако едно от най-любимите ястия на детето ти са румънските сарми. Според мен те не се различават много от българските, но дъщеря ми е убедена, че румънците използват подправка, с която техните сарми са изключително вкусни. Гастрономическо заключение, направено след почивки с Синая и Брашов.
„Сармале?“. . . „Сармале?“
Да се намерят зелеви сарми в центъра на Букурещ в разгара на лятото, обаче, се оказа доста трудна задача. Отчаяно разпитвахме сервитьорите пред заведенията в Стария град. Някои учтиво ни обясняваха, че не са в менюто на ресторантите им, а други любезно ни насочваха към заведения, в които според тях се приготвят сарми.
Накрая ги открихме!
Традиционен румънски ресторант с традиционни румънски сарми в централната част на Букурещ. Чаровно кварталче, изпълнено с много история. Пощадено от Втората световна война и от режима на Чаушеску. След като изпълнихме една от кулинарните си мисии в Букурещ, следваше…
„Културно приключение“
Такова е мотото на най-голямата книжарница в Румъния. Една от атракциите на Букурещ, която от 2 години присъства във всички туристически справочници. Cărturești Carusel – „Въртележка на светлината“, е 6-етажна величествена сграда от средата на XIX век. До края на Втората световна война принадлежала на фамилията на банкерите Крисовелони. По време на социализма сградата била национализирана и превърната в универсален магазин. А след падането на режима на Чаушеску, за единствения наследник на известната фамилия започнала 20-годишна съдебна битка да си върне сградата. Получил я, но срещу условието внушителното здание да помага за развитието на икономиката.
Желанието на Жан Крисовелони, обаче, било сградата да съхранява културата. Последвали 5 години на реставрация. Ремонтът струвал около 1 милион евро. След като придобила някогашния си блясък, сградата била превърната в книжарница. В нея има над 10 000 книги, могат да се намерят и много на английски език. Всякакви литературни изкушения, с които да се потопиш в атмосферата на „Въртележка на светлината“.
Навън градът живееше в своя ритъм и се готвеше за нощта. Заведенията се пълнеха, а уличките отесняваха за тълпите.
Потънахме в атмосферата на прохладната нощ на Букурещ със студени бири и … шоколадово суфле.
Фонтанът спря
На следващата сутрин булевардът изглеждаше странен, някак празен с неработещия голям фонтан. Докато се чудех защо са спрели водата, се появиха работници и започнаха да го чистят. Правеха го бавно, за да се предвижат, прехвърляха дървена стълба от ниво на ниво. Отдалеч изглеждаше доста опасно, почти като в гигантския полилей в Палата на парламента.
„Защо са по-щастливи? Кое ги прави по-доволни от живота?“
Продължавах да се чудя, докато гледах хората на „Bulevardul Unirii“.
…
Биляна Бонева-Атанасова е журналист. Работи като международен редактор в „По света и у нас“ на БНТ и е съавтор на предаването „Зелена светлина“. В „Данибон“ съм разказвала за нейни филми – за Китай, „На лов за енергия“, за прабългарите в Италия. Биляна е и моя сестра.
