Пътеписи от Италия
“Елате при мама! Тя готви много вкусно.”
Това ни сподели тихичко мъж на около 50 години, от когото купихме книжки за Помпей малко след като разгледахме Вилата на мистериите. И докато го каже, ни посочи малка къщичка на около 30 метра от сергията с книги. После ни намекна, че в заведенията в Помпей храната не е добра.
Вече обаче бяхме хапнали в единственото отворено заведение в този ден и опитът ни напълно отговаряше на тайната, която ни сподели продавачът. Дори и да звучеше като рекламно зарибяване да посетим заведението на италианската баба, със сигурност щеше да е може би по-незабравимо преживяване.
Заведението, което работеше в Помпей, беше препълнено с хора. Беше по-скоро тип “Бърза закуска”. Имаше пици, лазаня, пържени картофи.
Предлагаха се сладки и плодови салати.
Цените бяха доста по-високи в сравнение с приятни заведения в Неапол или Торре дел Греко.
Витрините със сладките бяха добре подредени и привличаха поглед, но пиците изглеждаха жалко. Въпреки това вече бяхме гладни и трябваше да се задоволим с това, което се предлагаше.
В цялата нетична италианска обстановка единствено група французи изглеждаха все едно са в елитен ресторант. Наблюдавах ги и им слушах дискусиите. Само френските туристи могат да излъчват такава класа и в най-неуютните местенца. Водеха разговори за Помпей. Бяха няколко по-възрастни господа с блейзъри и шалчета, а около тях имаше около десетина младежи на студентска възраст. Веднага реших, че най-вероятно са студенти и преподаватели, но съпругът ми смяташе, че са най-вероятно няколко семейства – бащи и по-големи деца. Възможно е. Опитът ми и многото наблюдения на френски туристи показваше, че като са заедно не си говорят лични или общи теми, а обикновено се обсъжда тема, която е свързана с музея или забележителността, в която се намират. Така че и в това заведение тип “Бърза закуска” отново френските туристи ми направиха най-силно впечатление със стил, тема на разговор, поведение. Лекият хаос, който се вихреше около тях, заради препълненото ресторантче не им влияеше. Те си бяха в своя разговор и не забелязваха недостатъците на обстановката.
Опитах се да следвам тази стратегия и да мисля за това, което видяхме в Помпей и да прочета в пътеводителите за това, което предстоеше да видя, а също така да поговорим с малкия ни син какво го е впечатлило най-много досега.
Обичам ресторантите и кафенетата в музеите. Почти винаги ги посещавам. От повечето съм много доволна. Този, който посетихме в Помпей, е по-скоро за бързо похапване без да се губи време, за да се обходи по-голяма част от древното градче. Така че ако сте в Помпей и искате добра кухня, по-добре потърсете друг ресторант.
Но ако предпочитате да се концентрирате върху забележителностите, жертвайте добрия обяд и отделете повече часове за разглеждане. Дори и цял ден да посветите на обиколка, пак няма да ви стигне да видите всичко. Подарете си после прекрасна вечеря в някое хубаво заведение в района на Неапол.
