Пълна зала 1 на НДК. Още преди концерта се усещаше позитивното настроение от очакваното приятно преживяване. Аз също се вълнувах и разпалено обяснявах на мъжа ми за песните и за музикантите. До мен беше седнало семейство с малко дете, облечено стилно като за концерт. Пред мен танцуваха няколко малки кукли с красиви роклички. Зад мен няколко възрастни дами споделяха своето вълнение и очакваха концерта. Личеше се класата и при тях. Едната дама разказа на другите как смело ползва Интернет, какви интересни концерти има в YouТube от различни музикални зали по света и как всеки ден заделяла време да гледа интересни теми в TED Talks, имало вече над 1000 с превод на български.
Концертът започна.
Появата на Томас Лодърдейл напълни залата с още по-голямо позитивно оживление. Харвардският възпитаник наистина умее не само да показва класа, позитивизъм, но и да те накара да се отпуснеш и да се забавляваш. До него застана невероятната Чайна Форбс. Пълното удоволствие от концерта беше гарантирано.
В превода на български помагаше българският музикант Михаил Йосифов, на когото цялата публика засвидетелстваше през цялото време голяма любов и уважение.
Възрастните дами зад мен коментираха:
„Браво, момче! Наистина музикант на световно ниво“.
Харвард – това свързва двамата невероятни музиканти от Пинк Мартини – Томас Лодърдейл и Чайна Форбс. Те се запознават докато са студенти в престижния университет и често се събират да свирят заедно.
След като завършва Харвард, пред Томас Лодърдейл стои политическа кариера. Бил сигурен, че един ден ще се кандидатира за кмет на родния си град Портланд. Свирел от малък на пиано и забелязал, че на политическите събития за набиране на финансови средства, музиката не е на ниво. Хрумва му да сформира малък оркестър и да подбере такава музика, която да се хареса и на консерватори, и на демократи. Смесва различни жанрове – класика, джаз, старомоден поп, латино, суинг. Нарича своя малък оркестър леко на шега „Пинк Мартини“ („Pink Martini“). Това се случва през 1994 година. Идеята е да може да свири в различни зали, библиотеки, на открито – въобще на различни места, където се организират политически събития. Проектът се оказва направо гениален, а и бързо става успешен.
Една година по-късно той кани своята състудентка от Харвард Чайна Форбс, която живее в Ню Йорк, да се присъедини към „Пинк Мартини“. Тя е сестра на продуцентката и писателката Мая Форбс (също възпитаничка на Харвард) и братовчедка на държавния секретар на САЩ – Джон (Форбс) Кери. Баща й е от френско-шотландско потекло, възпитаник на Харвард и принадлежи към елитната прослойка на Бостън – т.н. Boston Brahmin, в която се включват най-знатните фамилии от града. Форбс е известно, богато семейство от Бостън, в чиито редици е има магнати, политици, дипломати. Майка на Чайна Форбс е афроамериканка.
Принадлежността на Чайна Форбс към мултикултурно семейство й позволява така умело да ни потапя в музиката на различни държави и култури. Пее на английски, немски, френски, испански и дори на персийски. Чайна Форбс притежава чист и звънтящ като камбанка глас, с който успява плени публиката.
Томас Лодърдейл и Чайна Форбс започват да работят заедно в „Пинк Мартини“. Пишат заедно текстовете на песните. Първият им сингъл „Sympathique“ се превръща в сензация за една нощ във Франция. Номиниран е за песен на годината.
„Всички в „Пинк Мартини“ са изучавали различни чужди езици, различни стилове музика от различни части на света, споделя Томас Лодърдейл.
В един момент можете да се почувствате сякаш сте в средата на самба парад в Рио де Жанейро, а в следващия момент да ви отведем в 30-те години на 20-ти век във френска музикална зала или в истински дворец в Неапол. Това е като музикално околосветско пътешествие.“
Музикантите черпят вдъхновение от романтичните холивудски мюзикъли на 40-те и 50-те години на 20-ти век. Също така се вдъхновяват и от музика от всички краища на света. В групата има двама перкусионисти, които прекарват много време в Бразилия. Друг перкусионист е израснал в Перу. А така също – един немскоговорящ тромбонист, афроамериканска певица, изучавала френски и италиански, виолончелист, който говори мандарин.
Музиката на Пинк Мартини е използвана в много филми и сериали, сред които „Семейство Сопрано“, „Западното крило“, „Г-н и г-жа Смит“ и др. Имат седем издадени албума с три милиона продадени копия – „Sympathique“ (1997), „Hang On Little Tomato“ (2004), „Hey Eugene!“ (2007), „Splendor In The Grass“ (2009) и „Joy To The World“ (2010), „Gat Happy“, (2013), „Dream a Little Dream“ (2014).
Едни от известните песни на групата са:
„Amado Mio“
„Sympathique“, позната и като „Je ne veux pas travailler“
„Donde Estas Yolanda?“
Много позитивно настроение, много хубави песни, много танци и много аплодисменти имаше на концерта на „Пинк Мартини“ в София.
Малките дечица изскачаха да танцуват всеки път, когато музикантите поканеха публиката на сцената, а след всяка песен възрастните дами зад мен ръкопляскаха развълнувано и чувах да казват с възхищение:
„Браво! Брависимо!“
