Честит имен ден на всички, които празнуват днес – Петко, Петка, Петкан, Петра, Пенка, Парашкева. На 14 октомври се почита Света Петка – закрилница на децата, покровител на семейството и плодовитостта и на българския народ.
Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата.
Св. Петка покровителства децата, брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството. Явява се като змия – пазителка на дома.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
На обредната трапеза се поднасят овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.
Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Света Петка, наречена още Параскева, е православна светица, живяла през ХІ век. Родена е в Одринска Тракия в селището Епиват (дн. Селимпаша) близо до Силиври и град Каликратия. Според житията ѝ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Исус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.
Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, Йерусалим и Божи гроб. Установила се в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска. Живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя се завърнала в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където умира след две години. Погребана е вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. След време обаче местни християни имат видения, в която св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Започват да се разказват преданията за отшелническите й подвизи, които водят до появата на култ към света Петка.
Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново.
Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие. Творбата е новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална. Станала е известна далеч зад пределите на България.
За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Например, в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “… и в светата Параскева Търновска”.