Пътеписи от Холандия
В Делфт пристигнахме привечер. Все още не беше тъмко, но вече беше запалено уличното осветление. Грееха и коледните гирлянди, които бяха поставени още през октомври.
В домовете на хората също светеха лампите и се виждаше вечерния семеен живот.
Прозорецът на къщата, която бяхме наели, също ни посрещна приветливо.
А гледкаата от терасата на втория етаж беше приказна.
За вечеря похапнахме в любимото ни италианско ресторантче „Dolce Amaro“. А след това се разходихме из спокойните улички на Делфт.
Централният площад Markt привличаше с красивите си сгради.
Новата църква се извисяваше величествено към тъмното небе.
Сградата на Градския съвет стоеше магично точно срещу нея.
Преминахме по каналите, над които висяха коледни гирляди, чиито светлини се отразяваха в спокойните води.
Поспряхме до тези четири врати, които са съвсем близо една до друга, а всъщност водят към четири различни жилища.
Срещу тези врати беше една от емблемите на Делфт – вятърната мелница.
Досега я бях виждала само от трамвая.
Почувствах се като в приказките или поне в друга епоха.
Под нея имаше две триизмерни картини.
Те още повече пренасяха човек във времето на художника Вермеер, който е живял и творил в Делфт.
Постройката беше напълно запазена.
В нея се влизаше през зелена дървена красива порта.
Вятърната мелница се извисяваше гордо в тъмнината и напомняше на човек, че се намира в Холандия.
Другият символ на Холандия – велосипедът, също беше неотлъчно до местните и в нощните часове. Разминавахме се с много велосипедисти, които караха колелата си по типичния холандски маниер – едната ръка в джоба, а другата на кормилото.
Заведенията бяха отворени все още. В някои от тях все още имаше много млади посетители.
