Пътеписи от Унгария
Това е едно от най-известните традиционни кафенета в Европа. Отваря врати през 1858 година. Създател на компанията е Хенрик Куглер, който произлиза от известна сладкарска династия. През 1882 година, докато пътува из Франция, среща Емил Жербо и веднага разпознава таланта му. Жербо пристига две години по-късно в Будапеща и Куглер го обявява за съдружник.
Жербо е роден в Женева и също е наследник на сладкари. Трупа опит във Франция, Германия и Англия. Успява не само да създава кулинарни шедьоври, но и развива бизнеса на ново ниво. В края на 19 век компанията вече има 150 служители – много от тях идват в Будапеща специално, за да работят за Жербо.
След като Куглер умира, през 1909 г. Жербо преименува компанията на „Kuglers Nachfolger Gerbeaud AG“.
През 1910 г. Жербо се съветва с Хенрик Дарилек как да бъде обновено кафенето. Новата визия е с мрамор, екзотично дърво и бронз. Таванът е в рококо стил от епохата на Луи XIV.
Полилеите са вдъхновени от австрийската императрица Мария Терезия.
Масите са по френската мода, а също и в стил сецесион.
Жербо умира през 1919 г. и завеждава кафенето на съпругата си, която го управлява до 1940 г. През 1948 г. е национализиран и преименуван „Вьорьошмарти“ в чест на унгарския поет Михай Вьорьошмарти. Така се нарича до 1984 г., когато е върнато историческото име. През 1995 г. немски бизнесмен купува заведението и му връща блясъка от епохата на Жербо.
Посещението в кафене „Жербо“ си заслужава. Обстановката е аристократична.
A предложенията много изкушаващи.
Ако си вземете само за вкъщи, цените са наполовина.
Сервитьорите бяха в красиви униформи. Впечатлиха ме тези две дами, които носеха подносите с финес.
Ако нямате много време и търсите освежителна напитка, можете да си поръчате айс-кафе. Със сервиза излиза около 1600 форинта (около 10 лева). В сметките е включено обслужването. Ако имате повече време, можете да се насладите на вкусотиите, които наистина са впечатляващи.
Повечето туристи, които влизаха, бяха по-скоро любопитни да видят как изглежда това историческо кафене. Малкият ми престой в заведението разкри уникален туристически трик. Хора на всякаква възраст влизаха с молба да използват тоалетната и докато вървяха натам, успяваха да направят заветните снимки. Изглежда от „Жербо“ са наясно с този трик, тъй като навсякъде имаше големи табели накъде са тези помещения.
В това кафене видях нова мода сред туристите.
Американка или британка (по говор я определих за британка, но по поводение повече приличаше на американка) се разхождаше из заведението и във видеоразговор показваше на своя приятелка какво има като сладкиши, как изглежда.
След това се разходи и в съседните зали, където бяха ресторантът и бистрото.
Аз също надникнах в ресторанта и бистрото.
Бяха с още по-впечатляващ интериор.
Градините към ресторанта и бистрото също са приятни. Една вечер исках да вечеряме там, но ни възпря неочакван проблем. Наоколо имаше много мушички и въобще престоят в този район не беше приятно усещане. Много се надявах някой друг път да наминем, но така и не остана време.
Ако не успеете да посетите „Жербо“, на летището в магазина също видях, че се продават техни шоколади и сладки и можете да си купите.
