Как се е забавлявал елитът на България през 20-те години на XX век?
В прашните страници на един забравен дневник се крие ключът към един изгубен свят – този на българския елит от 20-те години на миналия век. Благодарение на записките на немската учителка по музика Мари Айхорн, която гостува в дома на семейство Вазови, днес можем да надникнем отвъд официалната история и да видим един делник, изпълнен с изисканост, култура и модерни за времето си забавления.
В сърцето на софийската интелигенция: Семейство Вазови
Пристигайки в България, Мари Айхорн попада директно в епицентъра на интелектуалния живот благодарение на своите домакини. Борис Вазов, най-малкият брат на Патриарха на българската литература, е видна фигура – юрист с докторат от Париж, журналист и подпредседател на Народното събрание. Истинското вдъхновение за германката обаче е неговата съпруга, Елисавета Консулова-Вазова.
Елисавета Консулова-Вазова е образът на модерната, еманципирана българка: художничка, завършила Художествената академия в класа на Ярослав Вешин, многократно посещавала редица европейски центрове на изкуството, полиглот, владеещ пет езика. Мари Айхорн я описва с нескрито възхищение:
„Госпожа Вазова е необикновена жена, тя въплъщава както художничката, така и съпругата на вицепрезидента, същевременно е усърдна домакиня и любвеобилна майка. Тя говори пет чужди езика, рисува, пише, шие сама най-фини дрехи, разбира от готвене, накратко тя е просто гениална. И при това има една естественост, която я прави много привлекателна. Много се радвам, че мога да бъда при нея, но, естествено, край нея се чувствам съвсем дребна. Чрез нея се запознавам с един кръг от значителни хора, това ми е много ценно и интересно.“
В дома на Вазови Айхорн не е просто гостенка, тя е пълноценен член на семейството:
„Навсякъде я извеждаха. И бал като има, вземат и нея. Голям концерт някой.“
Този дом е врата към един свят на „значителни хора“, които формират гръбнака на столичния елит.
Културният живот: От операта до модните ревюта
Всекидневието на образованата софийска буржоазия е наситено с културни събития, които показват европейския облик на столицата:
Високо изкуство: Посещенията на оперни представления и концерти в Народния театър са неизменна част от социалния календар. Елитът следи с интерес гастролите на известни музиканти и певци.
Обществени събития: Дневникът описва присъствие на знакови събития като юбилейното честване на художника Александър Божинов, освещаването на храм-паметника „Александър Невски“ и събора на гимнастическите дружества „Юнак“.
Модерен градски живот: Забавленията не се изчерпват само с класическите изкуства. Елитът посещава кинопрожекции, следи дебатите в Народното събрание и дори присъства на модни ревюта, като това на известната модистка Пелагия Видинска.
Ваканции и отдих: Между Витоша и морския бряг
Бягството от градския шум е също толкова изискано и разнообразно. Елитът от 20-те години преоткрива красотата на България, съчетавайки я с нововъведения, „внесени“ от Европа.
Походите в планината: Витоша е любимо място за излети. Разходките до Бистрица и околните села са възможност не само за досег с природата, но и за духовна връзка с България.
Летуване на море: Почивката на море вече е модерна практика. Дневникът на Айхорн описва летуване в Несебър, което показва, че българското Черноморие се превръща в притегателен център за висшето общество.
Новите спортове и туризъм: За първи път се появяват занимания като ски спорта, а посещенията на минерални бани стават популярни. Летният и зимният туризъм се оформят като неизменна част от стила на живот.
Социалният кръг: Балове, приеми и задушевни разговори
Социалният живот е изтъкан от събития, които демонстрират висока култура на общуване.
Бляскави балове: Военният клуб е сцена на едни от най-пищните балове, където се събира целият столичен каймак.
Частни приеми: Визитите, вечерите на гости, освещаването на домове и кръщенетата са повод за събиране в по-тесен кръг, където се водят разговори и се създават
трайни приятелства.
Дневникът на Мари Айхорн („България от първо лице: Мари Айхорн в София 1924 – 1925 г.“) е безценна хроника, която разкрива един неофициален, но жив и динамичен образ на българския елит – образован, модерен, отворен към света, но и дълбоко свързан със своята родина. Това е свят, в който доброто възпитание, културата и духът са най-ценният капитал.
