Филмът „Хотел Белград“ ми подари много забавни моменти докато го гледах, а и след това. Сръбската прямота и семплост към живота много добре е уловена. Смях се от сърце на много моменти. Всичко е много шумно и хаотично, но като балканци ще го разберем.
Интересен е образът на колекционера богаташ мафиот Душан. Прекланя се пред изкуството. Има богата колекция от скъпи творби, под които вместо година на създаване, пише годината, когато са откраднати. А най-любимата му творба е на „Фонтанът“ на Дюшан или както му се смеят всички – обикновен „писоар“.
Забавен е образът на белградския донжуан – Павел. Той притежава 5-звезден хотел в сръбската столица и е почитател на женската красота и форми. Подобно на Чарли от „Двама мъже и половина“ не може да реши коя от „две мадами“ е точно за него. Дълго разсъждава блондинката или брюнетката. Но се случва гаф и животът му му дава урок като го сблъсква с мафиота Душан и с грозната му дъщеря, която се влюбва в белградския красавец.
Животът няма да е интересен, ако не се появи и една красива рускиня с дълги коси и с още по-дълги крака. Даша е голямата любов в живота на Паша (Павел), но се разделят и тя се омъжва. След това съпругът й се отдава на своята кауза в живота – да полети към Марс с ракетата на Илън Мъск. А Даша обикаля европейските столици, снима и списва своя блог. Но се сблъсква отново с Паша. Образът на красивата рускиня е леко изкопиран от познатите ни подобни образи на красиви, объркани американки, които се скитат по света да търсят себе си в труден момент в живота си, попадат в някакви странни ситуации в по-примитивни общества, но те са почти супер герои и не само се справят, но и намират голямата любов и идеалния принц. Но Даша е красавица, а на красивите жени всичко е простено, така че тя ми беше симпатична. Оценявам, че беше със семпъл грим, който да подчертае красивото й лице – по-скоро като парижанка, отколкото като момиче от нашата част на Европа.
Колоритни бяха и роднините от селото на Павел. Напомниха ми на тези от „Черна котка, бял котарак“. Това естествено, но и абсурдно на моменти, сръбско веселие дори да се повтаря в много филми, няма да как да втръсне. Всеки би се смял на типичните сръбски сцени. Може ли някой да си представи на сръбска сватба да не се „пука“. А пистолетът разбира се е в ръцете на стара баба. Или как да не се събере цялото село пред къщата на младите за първата им брачна нощ. И как е напълно нормално всички да се наливат постоянно с ракия. Неща, които ги разбираме и се срещат и у нас.
Единият съселянин на Паша, който носеше за официална дреха футболна тениска с надпис „Марадона“, ми напомняше пък на Борат от „великия казахстански народ“. А сръбският „Борат“ каква люта жена има! Да не ви е пред погледа.
Филмът „Хотел Белград“ наистина ми достави голямо удоволствие. Дори се замислих, че много искам скоро да посетя Белград. Отдавнас съм си набелязала, че там трябва да видя една картина на Клод Моне, но ще изчакам да мине пандемията. А докато има ограничения и понеже не пия ракия, поне мога да се почерпя някой ден със сръбска скара. Ей така за добро настроение! Така че препоръчвам филма. Гледайте го и се забавлявайте!
