КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Стоян Михайловски
Русе, 1892 г.
Стоян Михайловски пише стихотворението „Кирил и Методий“ през 1892 г., когато е учител по френски в Мъжката гимназия в Русе – сега училище „Христо Ботев“ (в него съм учила до 7 клас). Музиката е на Панайот Пипков. На 9 май 1901 година Пипков, който тогава е учител в Петокласно мъжко училище „Йосиф I“ в Ловеч, вижда ученик в класната стая, че чете стихотворение. Взема книжката и в главата му веднага зазвучава музиката. Написва нотите с тебешир на черната дъска. За 15 минути мелодията е създадена. Химнът на българската просвета прозвучава за първи път на училищния празник в ловешкото училище на 11 май 1901г.
