Пътеписи от Австрия
Марк Твен, Моцарт, Бетховен, Вагнер, Щраус, Шаляпин, Павароти, Егон Шиле, Оскар Кокошка, а дори и Бисмарк – всички те са били в Griechenbeisl, една от най-старите традиционни гостилници във Виена.
Нешънъл джеографик дори я обявяват за най-старата.
Този уютен старинен ресторант беше на метри от апартамента, в който живеехме. Точно на рождения ден на малкия ми син Виктор – 26 юли, избрахме това заведение за обяд. Беше ни харесало местенцето, но не очаквахме, че ще се срещнем с толкова много история.
А и както вече чета по сайтове и в пътеводители – това е задължителна спирка за всички, които посещават Виена.
Имахме късмета да е точно до жилището, в което бяхме отседнали. Така го почувахме още по-близко и свързано с нас.
В летните месеци посетителите са настанявани на масички отвън.
Гледката и тук е впечаляваща. В едната посока са двете изящни сгради – образци на Югендщил.
A в другата посока – красивата гръцка православна църква.
Но не е само това.
Самата сграда на заведението е очарователна.
Все едно си в приказките.
Старата постройката е обвита в бръшлян.
Виждат се стари надписи, интересни изображения.
Гостилницата е прочута с табелата, на която е изобразен Милия Август, за който става дума в известната немска песничка.
Ах, мой мили Августин,
Августин, Августин!Всичко свърши Августин,
Августин, Августин!
Пестничката се среща и в приказката на Ханс Кристиан Андерсен – „Свинарят“.
Ето как Марк Августин се свързва с гостилницата:
През 17. век често в заведението спирал и популярният в ония години свирач, музикант и изпълнител на фолклорни песни Марк Августин, увековечен в пестничката „Ах, мой мили Августин“. Милият Август бил талантлив поет, импровизатор и виртуазен изпълнител на народни инструменти – гайда. Легендата разказва, че през 1679 година след тежък запой Милият Августин бил намерен да лежи на тротоара в близост до гостилницата.
Тъй като не давал признаци на живот, бил захвърлен в яма в близката църква, където оставят болните от чума. Там народният любимец успял да се наспи и да изтрезнее. След това „погребение“ Марк Августин живял още дълго и бил редовен посетител на Griechenbeisl.
Днес на входа на ресторанта има табела с образа на Милия Августин и гостите могат да оставят монета за късмет.
Надникнах вътре в заведението.
Там е наистина нещо, което трябва да се види, за да се почувства историята.
Ако си мислите, че е някакъв търговски трик и дългата история на гостилницата не е реална – лъжите се. Заведението наистина е старинно.
Предполага се, че е още от 11. век.
Първите официални документи, в които се говори за него, са от 1447 година. Това е и годината, която явно се приема като начална, и е поместена върху менюто, салфетките и на табели по сградата.
Гостилницата е имала различни имена през вековете.
През 15. век се е наричала „При жълтия орел“. С това име остава до 1636 година. По-късно се среща в документите с името „Таверна червения покрив“.
Другите имена на гостилницата са били „Златният ангел“ (1762) и „Таверна Райхенбергер“ по името на собственика.
В средата на 17. век около Флайшмаркт се заселват гръцки и ливански емигранти. Районът започва да се нарича „Гръцкия квартал“. Една уличка и днес е с такова име – Griechengasse.
Покрай това гръцко влияние ресторантът се преименува на Griechenbeisl (Гръцка таверна).
И днес с това име, въпреки че се предлагат преди всичко гозби от виенската кухня.
1852 година става историческа за ресторанта. Собственикът Леополд Шмид взема едно доста новаторско решение. Решава да почне да предлага чешка бира от град Пилзен във Виена.
Входът на заведението вече е само откъм улица Флайшмаркт.
Има 8 уютни зали, всяка обзаведена с вкус и напомняща на различна епоха.
На първия етаж са разположени:
– най-старата част на ресторанта, наречена „Zitherstüberl“ – от „Zither“ (цитра), струнен музикален инструмент, много популярен през 18. век в Австрия и Германия. Залата е близо до улица „Флайшмаркт“.
– „Mark Twain Zimmer“ („Стаята на Марк Твен“) – тя е защитен архитектурен паметник.
Много известни личности са оставили своя автограф, за да увековечат своето посещение.
– „Rundes Zimmer“ („Кръглата стая“) – в среда има голяма, старинна, кръгла маса. От много години тук се срещат редица знаменитости.
– „Musikzimmer“ („Музикалната стая“) – намира се в долната част на заведението.
– „Karlsbadzimmer“ – просторна стая със сувенири от Карлови вари.
На втория етаж има още няколко зали:
– „Kerzenstüberl“ („Стая със свещи“)
– „Biedermeierzimmer“ – оформена в художествения стил Бидермейер, разпространен в Австрия и Германия през 1815-1848
– „Jagdzimmer“ („Ловна стая“)
Преди са били стаи в жилищната част на сградата, но днес са вече към ресторанта.
Менюто заслужава голямо внимание.
Ние си поръчахме виенски специалитети.
Моят избор:
Изборът на съпруга ми Евгений:
Изборът на Вики, малкия ми син:
Изборът на Ники, големия ми син:
Всичко беше изключително вкусно.
За малко повече от час и ние усетихме тази уникална обстановка на Griechenbeisl, където са отсядали знаменити музиканти, писатели, художници, учени и дори политици.
Адресът е: Fleischmarkt 11 (или откъм съседната уличка: Griechengasse 9).
Сайтът е http://www.griechenbeisl.at/.
Работи целогодишно от 11 часа (предиобед) до 1 часа (през нощта). Ястията и цените можете да ги видите в менюто. Обслужването ни беше много добро.
