“Бягство по френски” (“French Exit “, 2020) с Мишел Пфайфър ми хареса. Много хубава музика, хубави кадри като красиви картини. Разходки из Манхатън и Париж. Напомня ми на филм на Уди Алън.
Още в първите минути човек се сеща за Чехов и правилото: “Ако в първо действие на пиесата на стената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението“.
“Бягство по френски” успява да те разсмее с шантавите си герои, които ги обединява търсенето на една котка в Париж, а от друга страна малко след като човек се посмее, започва да рони по някоя сълза. Мишел Пфайфър играе чудесно – красива и достолепна дори в странностите си.
Оценката в IMDb не е висока – 5,9/10. В Rotten Tomatoes е 6,1. Филмът обаче е от стойностните и за ценителите на доброто кино, следващо правилата на старите майстори.
Филмът ще допадне на почитателите на луксозния начин на живот, на скъпите пансионни училища, на Париж и на хубавото кино.
