Причините за богатство и бедност отдавна вълнуват психолози, икономисти и социолози. Външните фактори като икономически условия, социални структури и достъп до ресурси несъмнено играят значителна роля, но психологическите принципи предлагат ценна представа защо някои хора стават богати, докато други остават бедни.
Съществува сложно взаимодействие между начин на мислене, поведение и обществена динамика – фактори, които влияят върху финансовите резултати.
1. Психологически фактори, допринасящи за богатството
Някои психологически черти и поведение често проправят пътя към богатството. Въпреки че тези фактори могат да повлияят на финансовия успех, изключително важно е да разберете, че те не са гаранции и съществуват в по-широк социално-икономически контекст.
Нагласа и вярвания
В основата на натрупването на богатство лежи мисленето за растеж.
Хората, които вярват в способността си да развиват умения и интелигентност, успяват и да подобряват финансовото си състояние чрез усилия и учене.
Тази перспектива контрастира с начина на мислене, при който способностите се разглеждат като статични и непроменими.
Богатите хора често приписват успеха си на усилията си, а не на външни фактори или късмет. Този вътрешен локус на контрол подхранва чувството за свобода на избор и овластяване, карайки ги да предприемат решителни действия, за да оформят финансовото си бъдеще. Те гледат на предизвикателствата не като на непреодолими препятствия, а като на възможности за растеж и учене.
Илон Мъск, предприемачът зад Tesla и SpaceX, е пример за този тип мислене. Веднъж той споделя:
„Когато нещо е достатъчно важно, вие го правите, дори ако шансовете не са във ваша полза.“
Този цитат показва вярата в способността на човек да преодолява препятствията и да постига успех чрез постоянни усилия.
Саморегулиране и забавено удовлетворение
Способността човек да регулира поведението си и да отложи незабавното удовлетворение, за да получи по-големи бъдещи награди, е отличителна черта на тези, които трупат богатство. Тази черта позволява на хората да спестяват и да инвестират в дългосрочен план, вместо да се поддават на импулсивно харчене.
Има известен експеримент с маршмелоу (меки бонбонки), проведен от психолога Уолтър Мишел през 60-те години на миналия век. Той показа дългосрочните ползи от забавеното удовлетворение.
Децата, които успяват да се противопоставят на желанието си да изядат един бонбон незабавно, за да получат после два бонбона, показват след време по-добри резултати в живота, включително по-високи SAT резултати и по-нисък индекс на телесна маса, десетилетия по-късно.
Във финансовата сфера това означава способността да се откажете от незабавните удоволствия в полза на дългосрочната финансова сигурност и растеж.
Успешните инвеститори и предприемачи често демонстрират забележително постоянство, дори и при сблъсък с неуспехи, водени от способността си да се съсредоточат върху дългосрочни цели.
Те вземат стратегически решения, свързани с изграждането на благосъстояние, като реинвестират печалбите в своя бизнес или поддържат диверсифицирано инвестиционно портфолио, дори когато жертват краткосрочни печалби или лукс.
Толерантност към риска
Умереното ниво на толерантност към риска е свързано с натрупването на богатство. Това не означава безразсъдно поведение, а по-скоро пресметнат подход за поемане на рискове с потенциална висока възвращаемост. Тази черта дава възможност за предприемчивост, инвестиране във високорискови активи като акции или недвижими имоти и способността да се капитализират възможности, от които другите може да избягват.
Джеф Безос, основателят на Amazon, е пример за този балансиран подход към риска. Когато решава да напусне стабилната си работа, за да създаде онлайн книжарница, той изчислява потенциалните недостатъци и решава, че това е риск, който си струва да се поеме.
„Знаех, че ако се проваля, нямаше да съжалявам за това.
Но знаех, че единственото нещо, за което можех да съжалявам, е, че не опитах.“
2. Психологически фактори, допринасящи за бедността
Въпреки че определени психологически черти могат да допринесат за натрупване на богатство, също толкова важно е да разберете психологическите фактори, свързани с бедността. Това често са последици от бедността, а не причини, което подчертава необходимостта от съпричастност и ефективни интервенции.
Нагласа за недостиг
Животът в условия на недостиг може да повлияе дълбоко на когнитивните процеси и вземането на решения.
Нагласата за недостиг е психологически феномен, наблюдаван при бедни хора. При тях има свръхфокусиране върху непосредствените нужди за сметка на дългосрочното планиране.
Когато нуждите са несигурни, мозъкът разпределя значителна част от когнитивните си ресурси за справяне с непосредствени проблеми. Така остава по-малко “умствена честотна лента” за други основни задачи като финансово планиране или търсене на образование и възможности за кариерно развитие.
Проучване на Сентил Мулайнатан и Елдар Шафир установява, че умственото бреме на бедността може да бъде еквивалентно на загуба на 13 IQ точки. Този когнитивен данък създава предизвикателство за хората да излязат от цикъла на бедността, тъй като вземането на решения става все по-фокусирано върху краткосрочното оцеляване, а не върху дългосрочния просперитет.
Заучена безпомощност
Продължителното излагане на бедност и свързаните с нея предизвикателства може да доведе до психологическо състояние, известно като “заучена безпомощност”. Това състояние възниква, когато хората смятат, че нямат контрол над обстоятелствата си, което води до липса на мотивация да подобрят положението си.
Заучената безпомощност във финансов контекст може да се прояви като убеждение, че никакви усилия няма да подобрят икономическото състояние. Това мислене може да попречи на хората да търсят възможности, да кандидатстват за работа или да следват образование, което би могло да подобри финансовото им състояние.
Например, човек, който е претърпял множество откази за работа, може напълно да спре да кандидатства за позиции, вярвайки, че усилията му са напразни. Това самоизпълняващо се пророчество може да увековечи цикъла на бедността, като ограничи възможностите за напредък.
Предизвикателства за психичното здраве
Връзката между бедността и психичното здраве е сложна и двупосочна.
Животът в бедност увеличава риска от развитие на проблеми с психичното здраве, а проблемите с психичното здраве могат да затруднят бягството от бедността.
Според проучвания при хора, борещи се с бедност и психично здраве, са открити следните зависимости:
Съществува силен социално-икономически елемент в психичното здраве – хората с по-нисък социално-икономически статус имат по-голяма вероятност да развият и да изпитат проблеми с психичното здраве.
Децата от най-бедните 20% от домакинствата са четири пъти по-склонни да имат сериозни психични проблеми до 11-годишна възраст в сравнение с тези от най-богатите 20%.
Процентът на самоубийствата е два до три пъти по-висок в най-бедните квартали в сравнение с най-богатите.
20% от възрастните в най-нуждаещите се райони в Уелс съобщават, че са лекувани за психично заболяване.
Бедността е свързана с няколко психични проблеми, включително шизофрения, депресия, тревожност и злоупотреба с вещества.
Хората, живеещи в бедност, са изправени пред постоянни, високи нива на стрес, дължащи се на фактори като трудности да свържат двата края, лоши жилищни условия и страх от престъпност.
Тези предизвикателства за психичното здраве могат да създадат отрицателно влияние – да се злоупотреби с вещества като механизъм за справяне с проблемите.
Стигмата, свързана с проблемите на психичното здраве, съчетана с ограничения достъп до здравни ресурси, допълнително усложнява тези проблеми за хората, живеещи в бедност.
3. Динамика, поддържаща богатството и бедността
Специфична обществена динамика може да засили и увековечи както богатството, така и бедността във времето и за поколения напред. Разбирането на тези системни фактори е от решаващо значение за разработването на цялостни стратегии за справяне с икономическото неравенство.
Ефектът на Матю
Ефектът на Матей, кръстен на библейския персонаж, описва как първоначалните предимства се увеличават с времето.
В контекста на богатството и бедността този принцип илюстрира как тези, които започват с повече ресурси, често по-лесно натрупват още повече. Докато тези, които започват с по-малко, се борят да наваксат.
За богатите ефектът на Матю може да се прояви по няколко начина:
Достъп до по-добро образование и възможности за работа в изградената от тях или семействата им мрежа от контакти.
Способност да се правят стратегически инвестиции с излишък от капитал.
Изградена мрежа за финансова безопасност, която позволява изчисляване на рисковете в бизнес начинанията.
Бедните изпитват обратното:
Ограничен достъп до качествено образование и ресурси.
Ограничена социална мобилност поради липса на връзки.
Неспособност за поемане на рискове или преследване на възможности поради финансова несигурност.
Ярък пример за този ефект може да се види във висшето образование.
Студентите от богати семейства често са посещавали добре финансирани училища, ходили са на частни уроци и имат достъп до дейности, които ги обогатяват. Всичко това увеличава шансовете им да посещават престижни университети. Това образователно предимство се превръща в по-добри възможности за кариера и потенциал за печалба, с който да увеличат богатството си.
Чувство за лишеност
Тъй като неравенството в богатството се увеличава, хората с по-малко средства може да изпитват по-силни чувства на лишеност – чувството, че са несправедливо ощетени в сравнение с другите в обществото. Този психологически феномен може да има дълбоки ефекти върху индивидуалното поведение и динамиката на обществото.
Чувството за лишеност може да доведе до:
Намалена мотивация и самочувствие;
Социално оттегляне и изолация;
Рисково поведение за постигане на символи на статус.
Възходът на социалните медии засили ефектите от чувството за лишеност, тъй като хората са постоянно изложени на прояви на богатство и успех. Това непрекъснато сравнение може да изостри чувството за неадекватност, да подхранва цикъл на откъсване от реалността или да създаде отчаяни опити някой бъдете като друг без значение на каква цена.
Предаване между поколенията
И богатството, и бедността са склонни да се предават от поколение на поколение, създавайки цикли, които могат да бъдат трудни за прекъсване. Това предаване между поколенията става по множество канали:
Наследени финансови ресурси (или липса на такива);
Предаване на финансови знания и навици;
Достъп до социален и културен капитал;
Статистическите данни за мобилността между поколенията подчертават устойчивостта на тези цикли.
В Съединените щати, например, дете от най-бедните среди с много ниски доходи има само 7,5% шанс да достигне горната прослойка в зряла възраст, според изследване на Радж Чети и колеги.
Богатите семейства могат да дадат на децата си наследство и ценни връзки, които им предоставят значителна преднина. Те също така са склонни да предават финансова грамотност и практически умения за управление на парите.
Обратно, децата от семейства с ниски доходи често започват живота си на зряла възраст без финансово подпомагане и може да са усвоили контрапродуктивни финансови навици, породени от бързо задоволяване на най-важните нужди. Може също така да им липсва контакт с неписаните правила и социални норми, които могат да бъдат от решаващо значение за напредъка в много професионални среди.
Заключение
Психологията зад това защо някои хора стават богати, докато други остават бедни, е многостранна и дълбоко преплетена с обществените структури.
Въпреки че индивидуалните черти като мислене за растеж, саморегулиране и умерена толерантност към риск могат да допринесат за натрупване на богатство, важно е да се признаят системните фактори, които поддържат както богатството, така и бедността.
Разбирането на тази психологическа динамика е от решаващо значение за разработването на ефективни политики и интервенции за насърчаване на икономическата мобилност и намаляване на неравенството.
В крайна сметка прекъсването на циклите на бедността и създаването на повече възможности за създаване на богатство изисква всеобхватен подход. Това включва подобряване на достъпа до качествено образование, предоставяне на подкрепа за психично здраве и на възможности за обучение за работа.
Само като обърнем внимание както на психологическите, така и на структурните аспекти на богатството и бедността, можем да се надяваме да създадем по-икономически справедливо общество, смятат от Ню Трейдър Юнивърсити.
