Пътеписи от Гърция
Нашето семейно пътуване до Крит
24 май 2018 г, четвъртък
На плаж в Амудара до Blue N’ Blum Bar
По първоначални планове този ден ни беше заделен за минойската цивилизация – разглеждане на Двореца Кносос и Археологическия музей в Ираклион, но се очакваше да е топло, а през следващите дни вероятно да вали, по тази причина сменихме реда и първия ден отделихме за плаж. Беше релаксиращо след пътуването.
На Крит има превъзходни плажове, но повечето са в южната част на острова. Най-близкият голям плаж до столицата се оказа Амудара. В TripAdvisor имаше отзиви, че може да се стигне и с градски автобус, който бил удобен. Решихме да тестваме този вариант, макар че аз винаги съм привърженик на варианта с такси, но в името на опита, склоних да го направим.
Апартаментът ни беше на чудесно място и се стигаше навсякъде бързо. На пешеходно разстояние се намираше от автогарата. Там попитахме как да стигнем до този плаж. Оказа се, че можем да купим билети от бутката, но е необходимо да се придвижим към спирка на градския траспорт на около 300 метра. Ако се купи билет предварително, струваше 1,70 евро на човек. Ако се вземе от шофьора, ставаше вече 2,50 евро. Трябваше да чакаме автобус номер 6. Не бяхме предвидили обаче, че може този автобус да не е на често. Оказа се, че наистина е на 30 минути. Вече започваше да напича доста и точно навивах моите момчета да потърсим такси, когато на електронното табло започнаха да се появяват надписи кога да го очакваме номер 6.
Пристигна автобусът. Беше комфортен и се пътуваше спокойно. Имаше само седящи пътници. Минахме през целия град. Оказа се, че има и по-близки спирки до нашето жилище, но нямаше как да знаем. Например, от автобуса видях сградата на Археологическия музей. Приех, че е като панорамно бусче, което ни развежда из града и вече този вариант за пътуване не ми беше чак толкова неприятен. Пътниците бяха само местни.
Когато наближихме плажа, започнаха да се появяват курортен тип хотели и летовници. Целият автобус избухна в смях при една гледна – жена на около 45+ по бански, която се движеше наперено до платното с огромен пояс за плуване, който беше във формата на лебед и то цикламен.
Нямахме никаква представа къде трябва да слезем. Винаги всичко планирахме до най-точните детайлчета, но тук се радвах на възможността да не знаем нито къде точно отиваме, нито какво точно ще правим. Има голяма тръпка в това – установих аз, която съм маниак да се подготвям с каква ли не информация за всякакви предстоящи пътувания. Видяхме една табела, която сочеше към плажа, но съпругът ми реши, че няма да слизаме на първата табела, която видим. Така че слязахме на следващата спирка, която не беше на много оживено място. А и изобщо не знаехме дали има достъп до плажа оттук. Мярнахме една жена на отсрещния тротоар. Попитахме за път към плажа. Тя ни насочи да вървим към близкия хотел, а при хотела от рецепцията помолих да ни донасочат. Било много лесно и без предварителна подготовка! И дори много забавно! Не сме се притеснявали, защото винаги можехме да намерим пътя към по-оживената спирка или да потърсим такси. Единствено за нас беше тръпка да не сме планирали нищо за деня. Забавлявах се с тази мигновена непланираност и неизвестно. Всъщност цялото пътуване беше организирано от съпруга ми и нямах никакви заслуги. Само четох повече за минойската цивилизация, от която се интересувам доста след посещението ни в Атина. Знаех, че трябва да посетим Крит, за да ми се запълни пъзела преди гръцката цивилизация.
От рецепцията на хотела ни посочиха една пътечка, по която да се движим. След няколко минути вече бяхме на плаж, на който не знаехме как да си потърсим шезлонги и чадър. Имаше преди всичко към хотелите. Видяхме обаче едно заведение и реших да попитам дали се отдават. Барманът беше като хипар – супер харизматичен и гостоприемен. Той е от този тип хора, бях убедена, които все ще намерят някакво местенце за нас, дори и да не е разрешено отдаване на шезлонги за гости извън даден хотел. Оказаха се обаче към заведението. Барманът ни каза, че можем да се настаним. За нас бяха по 5 евро, а за детето – безплатно. Да сме си изберяли, които искаме и неговата „секси“ асистентка щяла да дойде да ни вземе поръчката за питиетата. Обожавам да съм на първа линия – гледам само морето, а детето играе на воля. Така че и сега избрах такива шезлонги. Отпуснахме се блажено и се радвахме на първото си море за тази година. Вики реши, че ще влиза във водата и дори примами и баща си. Аз не поддавам на такива мокри и студени изкушения. Радвах се на хубавите гледки, свежото фрапе и хубава книга.
Помързелувахме, помързелувахме и стана време за обяд. В заведението се предлагаше и храна. Аз избрах салата Цезар, Евгений – бургер, а Вики сувлаки.
Сервитьорката говореше по-базов английски и разбираше основните неща, но когато имаше нещо по-различно – беше по-сложно. Помолих за чаша бяло вино. Доста дълго не можеше да ме разбере. Накрая даде знак, че е схванала. Да, ама не съмсем. Жена от кухнята ми донесе цяла каничка с вино. Опитах се да обясня, че искам само чаша, но тя изобщо не говореше английски и така си останах с тази кана. Но и не беше изобщо скъпо. Чашата беше 3 евро, а каничката 6 евро. Наложи се Евгений да ми съдейства, но преди това трябваше да се разберем с персонала, че ще ни трябват и чаши. Всички тези моменти оставят у нас винаги забавен спомен и им се радваме като на нещо по-различно. Не сме от хората, които да се дразним или изнервяме, когато нещо не се е получило, както искаме.
Местенцето беше много приятно. Представяхме си какви ли летни купони стават тук. Барманът определено беше атракцията на този бар. Намираше близък език с млади и стари и всички живваха. Пенсионерите ставаха игриви, а една рускиня всеки път отнасяше похвали на руски за сините си очи.
Докато обядвахме на масите до бара, установих, че на по-вътрешната част на плажа не духа така както до морето. Помолих да се преместим и отново добродушно ни казаха, че можем да изберем, където си пожелаем. Сменихме шезлонгите и чадъра. Избрахме комплект в близост до бара. По това време барманът подмени музиката. Преди беше техно, а после премина към златни диско хитове. Те ме пренесоха в 80-те години, когато бях съвсем хлапе. Отдадохме се на приятна дрямка, която споходи дори и Вики, който за първи път в живота си спи на плажа, а след това каза, че било много хубаво и този ден ще го запомни. Той е човече, което не заспива дори и в колата.
След като си починахме много добре и помързелувахме също така отлично, решихме, че е време вече да се прибираме към Ираклион. Минаваше 16 часа и ни трябваше време да се подготвим за вечерята. Всички бяхме единодушни, че този път няма да тестваме вариант с автобус. Видяхме как е и този опит ни е достатъчен. Помолихме бармана да ни повика такси. Цената беше съвсем прилична – 10 евро до хотела ни. Прибрахме се към 17 часа.
Пътеписи от Ираклион
Разходка из центъра и вечеря във Veranda с гледка към венецианския фонтан
Вечерта отново се разходихме по центъра. Исках да купим комбинирани билети за посещение в Двореца Кносос и Археологическия музей, които да ползваме на следващия ден, но се оказа, че предварително не можело. Комбинираният билет е 16 евро за възрастен, а за децата е безплатно, но трябва да си вземат билети при всеки от обектите.
Разходихме се около площада до Археологическия музей. Попаднахме на интересни оферти от туристическа агенция. Имаше варианти за екскурзия до Кносос и до пещерата на Зевс, но за следващия ден не се предлагаше. Другото, което ни привлече погледа, беше вечеря в типично заведение в критско село за цена 36 евро на човек. Решихме да помислим, но си дадохме сметка, че след дълги обиколки през деня, вечер ще сме много изморени да пътуваме допълнително и да се приберем към полунощ.
След това намерихме приятна уличка със сувенири. Падаше се точно срещу Археологическия музей. Там се заприказвахме със собственика на едно от магазинчетата. Оказа се, че е идвал в България преди 30 години – „по времето на Живков“, както се изрази. Спал е в Японския хотел. Много му харесало в София. После е посетил и Банско. При този продавач се върнахме в края на престоя ни, за да си купим сувенири. Много приятен човек беше, а ние обичаме да общуваме с такива хора, които дават нещо повече от себе си в комуникацията между клиент и продавач.
Следващата ни спирка беше да разгледаме пазара. Той се водеше от атракциите на града. Вики и Евгений продължаваха да се забавляват и си избраха сламени шапки, които след това единодушно определиха като много по-добри от всички видове шапки, които някога са носили. Следващите дни не се разделяха с тях.
Аз пък отделих време да разпитвам за традиционна стока, която се продава в Ираклион – естествените гъби от морето, които се ползват при къпане в банята. Някои от тях бяха огромни и направо изглеждаха като скулптури. Имаше и по-малки варианти. Продавачите ми обясняваха, че са скъпи, но ако човек ги пробва, ще разбере каква е разликата. Всъщност наистина си купих и ми харесаха как действат върху кожата. Даваха гаранция от 50 години. Така че след 50 години ще кажа дали са били прави колко са качествени. Но определено препоръчвам да се купи такава гъба като сувенир от Крит.
Докато се разхождахме в района, намерихме и друга забележителност за Ираклион – фонтана с римската статуя.
Вики беше набелязал заведение, в което да вечеряме. Беше избрал „Veranda“, което се намираше на третия етаж в сградата до известния фонтан с лъвовете. Предишната вечер му се радвахме от друг ъгъл – от ресторанта Baltas.
Във „Veranda“ се влиза леко странно – през страничен вход и се минава покрай магазини. Докато се качвах, бях сигурна, че това заведение няма да ми е по вкуса и ще търсим друго. Но при тази ваканция бях оставила всичко в ръцете на моите момчета и те избираха. Сега Вики беше на ход. Като влязох, огледах клиентелата – бяха доста млади хора, които стояха основно за по едно фрапе и пушеха цигара от цигара. Това добави още една черна точка. В менюто на входа пишеше, че се предлага традиционни ястия, но малко или почти никой май не беше дошъл тук за това. В това време до нас бързо приближи салонния управител и започна да ни убеждава, че това заведение ще го запомни и едва ли ще намерим някое с по-хубава гледка. Аз отбелязах, че се пуши, а той вещо отреагира, че е на открито, проветриво и нищо няма да усетя. И още по-бързо се насочи към най-хубавата маса, на която стоеше табелка, че е запазена. Махна табелката и ни помоли да погледнем към площада. Гледката беше наистина невероятна! Фонтанът беше обвит в романтичната синя светлина, а наоколо течеше животът на Ираклион. Веднага осъзнах, че искам тази гледка и тази маса. Евгений и Вики също бяха много доволни. И наистина не се усещаше цигареният дим, а аз го долавям винаги. Признавам ги гърците за майстори в привличане на клиенти – дори и при фасони, претенции, те успяват бързо да обърнат настроенията и да те спечелят с гостоприемство. А нашият домакин действително беше много гостоприемен и вещ психог – веднага разбра какво ще ни допадне. Не знам чия резервирана маса ни предложи, но си заслужаваше. Явно прецени, че сме клиенти, които иска да спечели. На друга маса не бих се съгласила да седнем, а тази си вървеше с вкусни ястия и хубаво вино.
Кухнята в заведението беше много добра. Придържахме се към критските им предложения. Поръчахме мусака, дaкoс, кашкавалчета, сувлаки. Виното беше прекрасно. Мъжът ми, който се е запалил много по вината, го определи като най-доброто, което сме опитвали на Крит.
Направих невероятни снимки от тази маса, а заведението ще го запомним именно с тази красива гледка, хубава храна и гостоприемен домакин. Накрая той даде на съпруга ми визитка, на която подписа 10% отстъпка. Евгений попита до кога важи, а той първо уточни до края на престоя ни, но след като съпругът ми подхвърли, че мислим отново да идваме на Крит, добави, че тази отстъпка е завинаги.
В заведението ми направи впечатление, че младите хора някак не могат да общуват помежду си. На много маси имаше самотници. Всъщност те не бяха съвсем самотници, защото бяха например две приятелки или пък двама приятели. Привидно си даваха вид, че са там, за да се видят с другия човек, но явно не беше това целта. Изглежда мястото е хитово за тях и е престижно да отсядат на него. Но вместо на вечеря, те го ползваха само за бар. Стояха много дълго на фрапе и вода. Първо изпиваха фрапето, а като свършваше – продължаваха с малки глътки вода. Повечето време запълваха с пушене на цигари. Единствено до нас имаше три стилни дами на около 40 години, при които си личеше, че са излезли да се видят трите и да се забавляват. Хапваха вкусотии, пиеха вино, смееха се на историите, които си разказват, а на края си направиха и селфи. Може би заведението иска да се ребрандира и да наблегне не само на младежката клиентела, която е само за фрапе, но и да се насочи към хора на средна възраст, които ще оценят кухнята, виното и най-вече чудната гледка. Към момента обаче музиката все още беше по-скоро за младежка аудитория и бар, а не като за ресторант. Въпреки това ако ходите и ви настанят на масата с гледка към фонтана, всичко друго няма значение. Заслужава си и гледката, и храната, и виното, а след това и романтичния спомен.
Следващият ден щеше да бъде посветен на целта на пътуването ни – опознаване на минойската култура.
