Пътеписи от Гърция
Нашето семейно пътуване до Крит
23 май 2018 г., сряда
Пътеписи от Крит
Нашето семейно пътуване до Крит беше организирано изцяло от съпруга ми Евгений. Беше от 23 до 27 май 2018 г., т.е. от сряда до неделя. Пътувахме само с малкия ни син Вики. Летяхме с гръцките авиолинии. Първият полет беше до Атина, а след това до Ираклион (Ираклио – на български се срещат и двете изписвания) – столицата на остров Крит.
Полетът до Атина беше около час – изключително удобен и приятен, с много приятни пътници на борда от високата средна класа, които или пътуваха до гръцката столица за бърза бизнес среща, или бяха семейства и цели фамилии, които отиваха на почивка.
С някои от тях после се засякохме в самолета за Крит. Вторият полет до Ираклион беше около 55 минути. Имаше съвсем лека турболенция, но пилотът бързо преодоля ситуацията и отново летяхме спокойно.
В самолета за Атина ни дадоха сандвич, напитка и бисквитка, а в началото преди излитането – бонбони. Полетът е много кратък. Докато човек си изяде сандвича, докато отсервират и вече е време за кацане.
Списанието на авиокомпанията беше с интересни статии, а брошурата с покупки на борда съдържаше добри предложения, но не съм се възползвала.
Направих хубави снимки над Рила.
А след това над Атина.
На атинското летище имахме по-дълъг престой – около 3 часа. Почти веднага минахме контрола за сигурност и потърсихме приятно заведение, в което да обядваме. Хареса ни едно с фрешове, прясна паста и гръцка храна.
Наблизо имаше и машина за зареждане на телефони. На терминала за вътрешните полети беше спокойно. От време на време от някоя авиокомпания се провикваха, че търсят даден пътник. Имаше служителки, които обхождаха наоколо и викаха името на този, който трябва да се качи на борда. И тук много ми допадна списанието, което се раздаваше безплатно. Имаше много хубави статии.
Наближи и времето за нашия полет. Първо качиха тези, които са от по-крайните седалки – след 15 ред. Едва след това започнаха да настаняват и по-първите.
Стюардесите и на двата полета бяха много любезни и усмихнати.
При полета за Крит ни направи впечатление, че има бизнес класа. Такава не забелязахме в самолета от София за Атина.
Отново ни раздадоха бонбони, а малко след това стюардесите минаха с напитки и бисквити.
Не успяха да обслужат всички, тъй като имаше лека турболенция и бързо прибраха всичко. Пилотът вдигна самолета над гъстите облаци и всичко се успокои. Докато изяден бисквитките, наближихме осторова. Кацнахме много меко. Определено беше много добър пилотът.
Ето и моите самолетни снимки над Крит:
Летището в Ираклион е едно от най-натоварените в Гърция и дори дочух, че е второто по натовареност след атинското. Няма лъскав вид, а си е съвсем обикновено.
Имахме платен трансфер, но когато излизахме, леко се притесних, че никой не ни чакаше. Съпругът ми се обади в компанията и разбрахме, че са ни сменили шофьора и всеки момент идвал. Той беше приятен. Помогна ни с багажа.
Но заради това закъснение и първоначалното притеснение дали всичко е наред, няма смисъл да препоръчвам компанията. Цената на трансфера от летището до апарт-хотела ни беше 16 евро. В края на пътуването се полага на пътниците карта на острова, платнена торбичка с надпис “Crete” (Крит) и вода. Ние получихме само карта и чантичка, която пък ползвахме доста често.
Пристигнахме за около 10-15 минути до апартамента ни. Движението беше спокойно. Доста често се карат скутери, но пак не е така масово като в Италия или Атина. Общото ни впечатлние е, че в Ираклион се шофира много спокойно и никой не се изнервя, ако попадне в задръстване или в по-тясна уличка.
Апарт-хотелът се оказа на чудесно местенце – в близост до морето, Стария венециански порт, до центъра и до Историческия музей. Районът е много приятен.
В апарт-хотела ни посрещна мила жена, която не беше основната рецепционистка. Настанихме се. Апартаментчето беше сладко. Оказа се подходящ за семейство от 4-ма.
Имаше една спалня в светли мебели с удобно легло, тоалетка, нощно шкафче и огромен гардероб. В огледалото приятно се отразяваше картината, която беше над леглото ни.
Във всекидневната имаше две легла (не канапета, а легла).
Холът беше стилно обзаведен с акценти, които придават домашен уют. Имаше маса с 6 стола. Кухнята беше с хладилник, фурна, котлони, кафемашина, електрическа кана. Имаше всичко необходимо за престоя ни. Дълга тераса обхващаше двете стаи, които бяха на ъгъл. Апартаментът беше стилно, уютно и приятно обзаведен.
Беше много чисто и ново, а също така много важно – намираше в близост до всичко, което ни беше като цел за посещение. За добре дошли имахме бисквитки и раки (местната ракия).
В сградата имаше и по-големи и по-малки апартаменти. Ако бяхме в пълен семеен комплект, щяхме да наемем по-голямо жилище, но за трима души този беше напълно достатъчен. По снимките, които разглеждахме, апартаментите на горните етажи бяха с гледка към морето. Нашият не беше с такава гледка, но бяхме едва на втория етаж. От едната страна гледахме към близко блокче, а от другата се виждаше сградата на Историческия музей.
Съпругът ми беше наел апартамента през Booking. Името на апарт-хотела е “Heraklion Old Port Apartments”. Има рецепция и асансьор. Съдействат с информация и могат да повикат такси. Има и ниша за оставяне на багажа.
След като се освежихме и отпочинахме малко, се отправихме към центъра. Минахме по приятни улички, които подсказваха, че в този град котките са господари и блажено се излежаваха на някое стратегическо ъгълче.
Заглеждахме се в уютни кафенета.
Радвах се на озеленените тераси в съседските сгради.
Продължихме към близкото паркче.
В него се намира паметникът на художника Ел Греко, който е родом от Крит.
Насочихме се към центъра, където видяхме Венецианската лоджия, други забележителности, хубави заведения и интересни минувачи.
В близост беше известният фонтан с лъвовете, който е примамваща точка за всички в Ираклион.
Първоначалният ни избор на заведение беше приятно местенце с тераса, която гледа към фонтана, а и ни напомни на едно подобно в Атина. Оказа се обаче, че е преди всичко кафене, а ние търсихме ресторант с традиционна кухня.
Сервитьорката ни посочи едно съседно. Още щом го наближихме, разбрахме, че тук е много весело. Казваше се Baltas. Предлагаше традиционни гозби, но най-голямото бижу на това заведение беше мъжът, който привличаше клиенти. Човек няма нужда от представление, той изнасяше цял театрален спектакъл. Уникален талант имаше да разпознае кой от коя държава е, да го заговори, да намери нещо, което е най-близко до неговата държава и култура, а и да го привлече да хапне в ресторанта. Щом разбра, че сме българи, веднага изстреля: “ЦСКА” и мъжът ми беше спечелен (аз съм левскарка, но споменаването на нещо познато също ми беше приятно). Аз бях с претенции около мен да не се пуши. Наложи се да ни сменят маса, но всичко се организира много бързо. Станаха ми още по-симпатични и това заведение ще си остане за нашето семейство от любимите. Наричаме го “My friend” (Мой приятелю), защото нашият познайник така се обръщаше към повечето посетители.
Ястията бяха много вкусни. Съпругът ми поръча агнешко, а аз се спрях на комбинираното им блюдо с няколко типични ястия за Крит. Вики опита бургера им, а за предястие взехме халуми. Виното беше приятно.
Освен атрактивният викач – най-голямата атракция в района, гледката също беше прекрасна. Виждахме красивия фонтан, който ни предразполагаше да се отпуснем и да се чувстваме романтично.
До нас настаниха англичанка. Преди това обаче изришно я питаха дали пуши, за да спазят уговорката ни до нас да няма пушачи. Англичанката се оказа много приятна дама, която живее в района между Оксфорд и Кеймбридж. Заговори ме и дълго разговаряхме вечерта – за Лондон, за Брекзит, за Оксфорд и Кеймбридж, за сър Артър Евънс – откривателя на минойската цивилизация, за археоложката Бетани Хюс, за Кносос и Ираклио, за тяхната 7-дневна екскурзия и за нашите планове на остров Крит. Попита ни за нашата азбука и спомена, че пишем с руски букви. Е, това ни даде повод в навечерието на 24 май да разкажем повече за братятя Кирил и Методий и за заслугата на България за кирилицата. Беше й много интересен нашия урок по история. Много внимателен и фин събеседник се оказа. Интересуваше се от България, от историята ни, от това какви напитки имаме и дали кухнята ни е близка до гръцката. Беше ни приятен този контакт. Впечатли се от английския на Вики – нещо, което винаги впечатлява чужденците. Попита как изучаваме езици и какви чужди езици се учат, как се учат. Разделихме се топло и приятелски.
За комплимент от заведението имахме раки, а за Вики имаше кремче.
След като приключихме с вечерята, решихме да поседнем в близкото заведение “Еверест” за сладолед.
Оттам си купихме и тестени вкусотии за закуска.
Решихме да направим нощна разходка из центъра, пристанището и при Стария венециански порт.
Денят ни приключи с тази романтична обиколка. Това, което видяхме в Ираклион, много ни хареса. Очаквахме вече с нетърпение следващия ден, който бяхме решили да посветим на плажуване, тъй като щеше да бъде горещо, а по-следващите – за опознаване на минойската цивилизация и Двореца Кносос, а така също и близкото градче с венецианско влияние – Ретимно.
