Пътеписи от Гърция
По време на всяка почивка обичам и да се наслаждаваме на вкусна местна храна. Винаги си намираме любими ресторантчета, които стават част от нашите семейни спомени.
По време на септемврийската ни почивка в хубава къща край Криопиги на Касандра, Халкидики, опитахме ястията на няколко места, а също и си приготвяхме понякога и похапвахме на красивата ни тераса.
През последния ден от ваканцията решихме да сменим плажа и да изберем този около ресторанта Агора бийч.
Менюто на ресторанта много ми допадна. Имаше подробно описание за рибите, които се предлагат. Другите ястия също бяха много интересни. Цените не бяха ниски, но като за гръцки ресторант бяха нормални.
Пред ресторанта се предлагаха чадъри и шезлонги, а сервитьорите доставяха разхладителни напитки от бара.
Отзивите бяха много добри.
Решихме да сменим този ден плажа и ресторанта и да пробваме нещо ново. Определено бях с големи очаквания. Поне за храната.
Макар и с близко нареди чадъри и шезлонги, плажът беше приятен. Морето беше прекрасно и най-вече без камъчета.
Изкарахме приятно до обяд и се приготвихме за кулинарни шедьоврки в ресторанта.
Очаквах, че трудно ще се намерят места, но явно през септември вече нямаше чак толкова много плажуващи. Настанихме се на много хубава маса с чудна морска гледка.
Всичко изглеждаше много добре. Усещаше се по-модерното хипстърско мислене – уж небрежно, естествено, но усет към детайла и закачливост в мъдри мисли, които висяха навсякъде.
Първото ми разочарование дойде със сервитьора, който ни изненада, че няма дива риба. След това ни препоръча „местно“ вино, което веднага разпознахме, че е от Крит с картинката на момичето от минойската цивилизация.
Беше вежлив, но с една дори неприкрита фалшивост. Но това са малки притеснения в крайна сметка.
Макар и да нямаше дива риба, имаше и други хубави предложения.
Аз се спрях на миди.
Съпругът ми – на риба.
Синът ми – на сувлаки.
Поръчахме си и гръцка салата.
Блюдата бяха много красиво аранжирани.
Храната ухаеше страхотно. Продуктите бяха качествени. Гозбите – много вкусни.
Но кулинарното ни очарование трае малко. Бяхме връхлетени от рояк оси. Нямаше спасение от тях.
Така че трябваше бързо да приключим с яденето и не можахме да му се насладим изобщо.
От ресторанта останаха безучастни в нашата битка с осите. За съжаление нямаха и вътрешни зали.
Хапвахме бързо вкусната храна, пийвахме вино, хвърляхме по някой поглед на красивата морска гледка, но нямаше го удоволствието от всичко това.
Все пак успяхме да запечатаме добре аранжираните блюда и хубавата гледка към морето в снимки, които по никакъв начин не ни издават с какви рояци оси трябваше да се справяме.
В крайна сметка остават спомените и фотографиите. Не съжаляваме, че пробвахме нещо ново като плаж и ресторант, макар че очакванията ни бяха по-големи.
От заведението ни почерпиха с десерт като комплимент от тях.
Динята, пъпешът и гроздето бяха изключително вкусни. Това подобри настроението ни.
И макар обядът ни да не беше най-перфектният, но все пак вкусен, останахме на този плаж и в следобедните часове. Полюбувахме се на морето и привечер потеглихме към нашата къщичка на хълма.
