2022 година:
40° 47′ 6.3276“ с.ш и 73° 58′ 5.8260“ з.д. Ню Йорк. Сентръл парк. Дърветата са побелели. Снегът омеква под обувките на хората. Тук-там избухват сражения със снежни топки. Светлините от околните сгради се отразяват във водата на езерото. Патиците плуват свободно или се разхождат по снега. Всичко е като коледна картичка.
View this post on Instagram
1951 година:
40° 47′ 6.3276“ с.ш и 73° 58′ 5.8260“ з.д. Ню Йорк. Сентръл парк. Дърветата са побелели. Снегът скърца под обувките на хората. Разиграват се битки със снежни топки. Езерото е дълбоко замръзнало и нюйоркчани се наслаждават на естествената ледена пързалка. А Холдън Колфийлд се чуди къде отиват патиците, когато езерото замръзне.
Преди 71 години Джеръм Дейвид Селинджър описва три дни от живота на Холдън – търсещо отговори 16-годишно момче, в романа си “Спасителят в ръжта”. Тийнейджърът прекарва три дни, скитайки се из зимния Ню Йорк, който се готви за коледните празници. Все го мъчи един въпрос:
“Къде отиват патиците, когато езерото замръзне?”.
Колкото и хора да пита, не получава отговор от никого.
Е, Холдън Колфийлд няма нужда вече да се притеснява за патиците и за това какво правят, когато езерото замръзне. Защото то вече не замръзва. Няма нюйоркчани, които да карат кънки по заледената му повърхност, а патиците си плуват необезпокоявани от студа навън.
“Спасителят в ръжта” е от тези романи, които са писани преди много време, но засягат винаги актуални проблеми. Читателят има чувството, че книгата е писана вчера. Но светът се променя толкова бързо, че макар и обществените проблеми да остават същите, пейзажите около нас се менят постоянно.
Как ли ще изглежда същото езеро след още 71 години, ако не направим нищо по въпроса? Патиците още ли ще са там? И ако ги няма, ще се върнат ли някога?
Едно е сигурно – връстниците на Холдън няма да престанат да задават въпроси за неща, които убягват от погледа на възрастните.
