Преди време ходех да си упражнявам холандския език при жена, която беше на 84 години. Тя беше доброволец към библиотеката и помагаше за интегрирането на чужденци.
От тази 84-годишна холандка научих най-много за живота в Холандия след Втората световна война – за религиозните разделения, които е имало (радио за едните, радио за другите, телевизиите са били разделени, училищата. Не само не са можели да се женят от различни общности, но са минавали и по различни тротоари). Жените са учели до 12-годишна възраст. След това са обучавани на шиене, плетене, готварство. Моята позната успяла да се изучи за начална учителка.
Холандката ми разказваше как по време на войната са гладували и са си криели колелата от немците. Не са криели само нейното детско колело, но един немец се е качил на него и избягал с откраднатия малък велосипед. Помни, че плачела и се е смеела, защото той бил доста смешен върху нейното колело.
Всеки ден от 9 до 10 часа беше времето на дамата, с която общувах, в което си преглеждаше електронната поща, Фейсбук и литературните групи, в които участва. В различни дни посещаваше клуб по икебана (така е най-лесно да го нарека), както и на клуб, който е вид индонезийско изкуство за правене на картини от плат.
