Обяд на двора.
Още през март има такива дни, в които можеш да хапнеш на двора (магнолията цъфти през март).
На това езеро съм се учила как се ражда животът. Как патиците създават гнездото си с много труд, пръчица по пръчица. После мъжкият носи червейчета и ги подава в човката на женската, защото тя снася и не може да мръдне. После се излюпват едни малки пухчета. Мъжкият пак подава в човката на майката, но тя вече прехвърля в малките човчета.
Явно мъжкият не смее сам да сложи в човчетата на малките храна. Мама трябва да прецени по колко и да им даде. Беше ми много интересно да наблюдавам как ги учат да плуват. Пускат тези 4-5 пухени топчици във водата и започват да се гмуркат и с клюн да вадят всяко потъващи бебе. А те потъваха непрестанно, но майката и бащата вадеха скорострелно с клюн всяко бебе. То потъва, те се гмуркат. Правят го по-бързо, отколкото аз пиша.
Гледах ги как бранеха от други семейства гнездото си. Мъжките се биеха , хвърляйки се с гърди един срещу друг над водата.
Животът е прекрасен!
