Приключи “Мартенската лудост” в Американския колеж. През този месец имали различни луди дейности. Постоянно правели нещо щуро. Например, един ден били с пижами на училище. Като возих сина ми веднъж – гледам, че носи и одеало. Питам го “Защо ти е това одеало?”, а той – “Е, нали е ден за пижами. Трябва ми и завивка”. Беше взел и халат.
Днес пък, като за последно, имало няколко инициативи. Едната била “Ден без раници”. Всеки трябвало да помъкне нещо, различно от раница, и там да си носи учебници и тетрадки. Имало съвсем-севсем хитови идеи – кошчета, кофи, пазарски колички… Аз не знаех и докато чаках следобед с колата, се чудех защо големи девойки са с колички за кукли. Но това явно е било от съвсем софт версиите. Всеки носел каквото се сети.
Освен това всеки клас (поне от 8-мите) трябвало да бъде маскиран по определен начин. Нашите били като италиански мафиоти.
След това обикаляли из кампуса на колежа и яко викали. Това го помня като традиция от години – и при големия ми син го имаше. Ама такова силно било викането, че повече да не им иска да викат в училище години наред.
Здравате се смяхме цяла вечер с мъжа ми докато синът ни ни разказваше разни случки.
Но да не си помислите, че не се учи през този месец. Напротив. Яко се учи.
Малко след като викали здравата из кампуса, влезли и правили два поредни сериозни теста – по математика и по български.
Също така този месец се провели дебатите за сенатори на випуска. Днес докато возих сина ми и един негов приятел бях свидетел на много хубав разговор. Обсъждаха си речите на кандидатите за сенатори. Какво ги впечатлило, какви послания отправили кандидатите, защо бил избран даденият сенатор.
А така също и 8-класниците имаха дебати в самите си паралелки – по всички правила как се водят дебати. С отбори – за и против, жури, речи, облекло и т.н.
Та покрай забавното, тече и сериозно учене, а също активна дейност в училище.
