В статията си за изпита в Американския колеж през 2014 г. съм разказала какво научих за организацията по време на изпита. Тогава кандидатства големият ми син и много негови приятели и съученици.
КАК Е ПРОТЕКЪЛ ИЗПИТЪТ? СТЪПКА ПО СТЪПКА:
В 8,30 ч. трябва да са до един от двата портала на Колежа. Малко след 8,30 ч. тръгват от портала към основната сграда.
Там има списъци и са разпределени по ЕГН. Вписано е кой в коя зала се явява. Например, родените от 13 февруари до 29 март са в една зала.
Има доброволци-ученици, които водят кандидатите на малки групички в сградата.
Регистрират се в сградата – не при доброволци, а при възрастни, които имат снимките на кандидатите.
След това всеки се насочва към своята зала. Там има двама квестори – българин и американец.
Докато чакат да започне изпита, малко разпускат. Помолили са ги да си разменят някоя дума с детето до тях. Първо бие първият звънец. Започва инструкцията.
Раздават по 1 молив с гумичка и рекламна линийка (около 15 см), която са използвали за рязане на тестовата книжката, в която са били тестовете.
Инструкцията: да не говорят, да не се въртят и всичко, което го има в документа при кандидатстване.
Към 10 ч. изпитът е почнал.
Квесторите раздават листчета с темите. Рисунката с рибата е била черно-бяла. Под картинката е имало редове за писане.
Не съобщават на глас времето, а го записват на дъската – на 15 и 5 мин до края на дадената част от изпита. Като свърши дадена част от изпита, квесторите казват:
„Оставете моливите 3,2,1.“
Квесторите прибират есетата и веднага раздават тестовите книжки – няма почивка.
Книжките са били различни, т.е. с различна подредба. Едните са били с кръг, другите с триъгълник. Т.е. до теб детето работи по друг раздел. Например, може да ти се падне – математика, логика, четене с разбиране, математика 2 или пък в друга конфигурация. Като свърши теста, квесторите го вземат.
Имена не се вписват. Не се вписва и номерът от кандидатстване. Кандидатите си имали за изпита други номера и е трябвало да впишат само тях. Малко след 12 ч. изпитът свършва.
И още от същата статия:
Организацията е била на ниво. Всички деца, с които говорих, нямаха забележки. Имало е по 2-3 квестори в зала. Задължително единият е бил американец. Най-голямата атракция разбира се е било това, че има квестори и всяко дете, което попитах, най-много ми разказваше за „своя американец“, т.е. американецът в своята зала. Преди изпита са им казали да се поотпуснат и че е хубаво да поговорят със съседа до себе си. Друго, което ми направи впечатление е, че и доброволците-ученици, които са ги съпровождали за регистрациите и за залите, също са им давали ценни съвети за изпита – кое как ще прочете и т.н. Друго си е да чуеш съвет от „сродна душа“ и на близка възраст.