В Американския колеж винаги нещо се случва и явно винаги кипи активен живот. Когато разговарям с ученици от училището, много се радвам какви теми ги вълнуват и как са впечатлени от нещо през деня. Тази седмица, според мен, събитието, което определям като „Най-най“, беше свързано с представянето на извънкласните дейности. Забележете бройката – 52 извънкласни дейности! Точно това е бройката на клубовете, които са представени на учениците по време на CAS (Creativity, Action, and Service) изложението в сряда. А още по-хубавата новина е, че това не е окончателната бройка. Толкова клуба са се записали за участие в изложението. До края на октомври се очаква техният брой да се увеличи. Има още проекти за одобрение при декана, а други – след като са видели как се представя клуб, имат възможност да оформят своите идеи и да кандидатстват за откриването на нови клубове.
Предложенията за клубовете са толкова интересни, че и аз се чудя, ако бях на мястото на учениците, какво щях да избера. Бих искала да пробвам поне 10 нови неща, с които никога не съм се занимавала в моя живот, други още толкова да доразвия и т.н. В такива моменти човек иска денонощието да е по-голямо. Сред възможностите са били клубове по дебати, фотография, голф, акапелно пеене, салса и много други.
Моят син след сериозно премисляне и разчет на времето и програмата си се е спрял на – „Бизнес“ (доколкото разбрах този клуб е харесан от повечето бивши възпитаници на „Света София“), „Модел ООН“ и „Съдебни дебати“ (дано да не бъркам името на последния клуб). Много ми хареса избора му, но и никога не съм предполагала, че иска да се развива точно в тази сфера. А може би наистина се възползва от шанса да пробва нови неща. Много искал и „БГ драма“, „Акапелно пеене“ и „Дебати“, но чисто времево нямало как да успее. Отделно си е запазил време за посещение на часовете по математика при доц. Кортезов и иска да запише допълнителни спортове.
Това, което много се е харесало също, че има възможност дори да се предложи нов клуб, ако вече не съществува и група осмокласници са пуснали заявка до декана за формирането на нов клуб по тяхна идея за правене на филми и чакат одобрение. Всъщност това е голяма мечта на повечето момчета и момичета, които бяха съученици в „Света София“. Миналата година, когато бяха на Деня на отворените врати, гидът, който ги развеждаше из Колежа, им сподели за тази възможност за правене на клуб и това толкова ги запали. С правене на филми се занимават от 5 клас и са усвоили на максимум работата във виртуални екипи, защото всеки работеше от дома си. Както сподели моят син: „Това ни е голяма мечта и сега може и да се сбъдне“. В Колежа срещнаха и още съмишленици, които се включиха в проекта и ги подкрепиха. А това, че идеята се харесва и от новите им съученици – още повече ги запали.
Харесва ми колко огромни възможности им се предоставят и че могат да пробват нови сфери или да доразвият други. А най-вече – че самите могат да предлагат свои идеи и да успеят да ги превърнат в проект. Поле за изява – колкото искаш.
И още нещо забелязвам, но правя паралел между Американския колеж и обучението в английска гимназия (аз съм завършила такава, т.е. сравнявам с такава от моето време). Е, вече знае нови неща, които аз не съм учила дори в езиковата гимназия за 5 години и ни беше много интересно една вечер да ни разкаже за определена специфика. Самата аз после се порових доста в интернет, защото това ме впечатли и никога не съм го знаела. Т.е. определено вече надгражда езика, а и упражнява някои неща, които винаги е добре човек да си ги припомня в английския. Забелязвам и още нещо, чете книги на английски и прави ревюта след това. Всъщност за близо месец в Американския колеж мога да кажа, че точно така съм си представяла и продължението на езика след обучението досега в „Света София“.
