Днес на обяд изчетох романа „Сърце“ на Виктория Бешлийска. Започнах го вчера около 15 ч. Толкова е увлекателен, че едва си легнах в 3 часа да спя. Стоях до камината у нас, зачетена в чудната история. В 3 часа обаче сълзите ми започнаха да се стичат за съдбата на най-малкия болярски син – Тих. Оставаха ми още около 30-40 страници до края, но видимо вече много страдах за този млад човек, толкова се бях потопила в случващото се и бях уверена, че най-после той ще вземе властта в Червен, където властва жестокият му брат Горд. Книгата обаче не е така плоска, за да изпълнява желанията на читателите, които още от първите си редове са решили кое как да се случи. Така че в знак на протест срещу жестоката съдба на моя любимец, реших да легна, да поспя, а и да се поуспокоя. Веднага след като се събудих и докато си пиех първото кафе, разлистих отново „Сърце“. Бързо дочетох оставащите страници. Светът вече изглеждаше по-ясен и по-подреден. Не беше както ми се искаше, но най-важното в живота на красивата Добрана се случи.
Освен увлекателната история, многото любопитни легенди и исторически факти, мен най-много ме плени животът в Червен, описан от Виктория Бешлийска. Опитвах се да си представя отново тази крепост, за да наместя в съзнанието си кое къде се случва. Този разказ за живота на средновековните българи е много ценен. Оживява всичко пред очите ни. В околностите на крепостта има много скални манастири. Това е другото, което ми хареса – описанието какво се е случвало точно там – в Ломската скална Света гора. Впечатлих се от Пътя на исихастите. Представяте ли си какво духовно извисяване вещае! Знам Батаклията като изключително красиво място, а там виждаме в 13 век аристокрацията на Червен да ходи на лов. В района природата е величествена и някак нетипична за България. Това е огромен каньон. Горе е равно, но надолу е извънземна красота. Ако пък човек е долу, все едно вижда дивни планини. Толкова пъти съм гледала към скалите и различните дупки в тях и съм си доразвивала легендите за тях, идващи от древни времена. Цялата тази неземна скалиста мистерия е обхваната от реки и зеленина. Човек трябва да го види, за да усети мистиката. Неслучайно тук са идвали отшелници, за да размишляват и да се отдадат на Бог, а в същото време да изпълнят обета си да мълчат 3 години. Мистика, красота и чудесно място за уединение! Вече мечтая да обиколя тези места, където се развива действието. В края на романа са посочени подробности за всяко от тях. А при една от разходките на Виктория Бешлийска видях, че е съпровождана от мой съученик от Английската гимназия в Русе.
С умиление четох за селячеството в околните села. Имам чувството, че много от чертите им все още се срещат и в по-ново време – добродушни, отрудени, свързани със земята и добитъка и гледащи с възхита величествените тайни скалисти очертания.
Когато човек чете исторически книги, обикновено се говори за славни битки и за богатия живот на управниците. Но как са живели обикновените хора? Точно това научаваме от книгата на Виктория Бешлийска. Как Червен след голямото земетресение от 1230 г. и после след татарските нашествия е разрушен и трябва да бъде съграден наново. А кой да го направи? Бедните селяни от съседните села. Всички мъже са събирани да работят безплатно за болярина. А той е жесток. Пребива ги. Гаври се с тях. Предизвиква ги да играят с него на зарове и така отмъква и последното, което имат – нивица, лозе, животни, а дори и самия им живот. Жестокост!
Или пък как в славните за нас битки на цар Калоян са загинали и двамата сина на старец, а той така и няма да разбере никога къде са се поминали. Или пък бездетна царска дъщеря ще сънува сън и ще дойде да отнеме чуждо дете. С помощта на алчен духовник.
Чете, чете човек. Съпреживява. И се чуди как са оцелявали тези хора. Как след като един жесток ден приключи, те пак са се събуждали, за да продължат напред. С вяра в сърцето си. Може би това е отговорът, който открива Виктория Бешлийска.
„Усмивката на монаха“ се нарича в Поломието край Червен скалният карамфил. Той беше важен символ точно в момента, когато тази нощ в 3 часа леех сълзи по монаха. Виктория Бешлийска чудесно е вплела местна легенда в романа си. Можете да видите как изглежда това красиво цвете, което Добрана превръща в накити, в разделителя, който съм поместира в снимка. Той ми е подарък от тази удивителна наша писателка, която ми написа: „За Дани! Пази извора в сърцето си чист!“
И още нещо, което ме трогна. В началото на този роман Виктория Бешлийска ме е цитирала с отзива ми за първия й роман – „Глина“. Благодаря от сърце!
Романът е подходящ за всички, които се увличат от история и почитат съвременните български автори. Задължителен е за семейната библиотека на всички русенци. Виктория Бешлийска ни подава ръка, за да бъде опознат този дивно красив и мистичен наш край около Червен и Поломието. Благодаря й отново от сърце!
