Преминаването през февруари – март е пълно с много изкушения за дамите. Първо има 14 февруари, а след това и 8 март. Идеално време в женската глава да се появят хиляди мании и увлечения да опита нещо ново, а най-вече да става още по-красива.
Така е и в моята.
Първо задължително трябваше да посетя изложбата на Вермеер в Амстердам. След това си набелязах хубави ресторанти, в които спешно трябва да похапна. Последва и още една мания, за която сега ще ви разкажа и ще споделя моите впечатления.
Вървим с мъжа ми и той ми предлага да поседнем в приятно заведение. Той да пие кафе, а аз – ясно – както обикновено да ям тортичка. В този момент минаваме покрай център за красота. И аз бързо действам.
– Съкровище, ти върви да си поръчаш кафе, а аз само за минутка влизам да попитам нещо.
Съпругът ми е най-добрата душа (в повечето случаи), която познавам. Понякога се чудя как издържа с всички мои вдъхновения, които ме връхлитат.
И този път предложението ми беше прието.
Само да не си мислите, че при жените има случайни работи. Като разбрах накъде отиваме, веднага прецених, че точно там има едно местенце, което може да отговори на мои въпроси, които ми се въртят в главата (и се подготвих като за него). А те бяха заседнали там, защото видях плакат на това, което ми грабна погледа. Бях изчела колкото информация открих в нета за това „нещо“. Най-вече на английски, защото на български почти не открих мнения (само един реален коментар има) – освен на сайтовете, които го предлагат. Та моят изследователски характер беше предизвикан това „нещо“ да се проучи и да се пробва.
Така. Стигнахме до момента, в който мъжът ми се насочва да пие кафе, а аз нахлувам там, където очаквам да получа отговори на моите въпроси за това „нещо“. За късмет попадам явно на хора (две дами – администратор и козметик), които радушно ми отговорят. А аз като всеки журналист стрелям винаги въпрос след въпрос и търся отговори – малко е като на разпит за отсрещната страна, но какво да се прави – професионална деформация.
И в този момент любопитството ми още повече се засилва и аз решавам категорично, че искам да тествам това „нещо“, за което проучвам.
– Кога ще искате да пробвате? – ме пита администраторката.
– Сега. Още сега, ако е възможно – изстрелвам аз бързо.
Аз съм от хората, които като се запалят по нещо, веднага го искат. Не нахалствам (надявам се), но явно се личи колко го искам и съм убедителна в това горещо желание. Например за изложбата на Вермеер щях да се поболея, накрая май намерих вариант как да я посетя. За изложбата на Леонардо преди време в Лувъра също силно го пожелах и успях. За всичко си знам, че щом го искам силно, то се случва. И сега късметът беше на моя страна. Успяха да намерят вариант точно в този момент да пробвам това „нещо“, което ме беше изкушило.
– Скъпи, ще трябва да пиеш малко по-дълго кафе – преминавам към следващата задачка в моя женски (непъклен) план. – За това, за което влязох, ще мога да го пробвам веднага.
Мъжът ми явно не беше много изненадан от новата промяна в плана. Но за толкова години заедно, явно си познава жената.
Въпросното „нещо“, което ми беше грабнало вниманието, се казва „ендосфера“. Не искам да се впускам да обяснявам какво точно е, какво обещава да се случи след процедурата, нито къде съм го правила, защото целта ми е да опиша моите вълнения и впечатления.
Най-общо казано това е апарат за разкрасяване. Има за цяло тяло и за лице. Няма никакви щуротии с инжекции или пък да търпиш на болка, за да станеш красива. Не съм фен да ме боли и да ми е лошо. Повече напомня на масажа. Целта е изглаждане на кожата, намаляване на обиколката и други атрактивни за всяка жена приложения. Мен ме изкуши. Обичам много масажите, а щом няма болка – реших, че трябва да опитам.
Късметът този ден определено беше на моя страна. Случих на страхотна дама, която работеше с ендосферата. Беше много внимателна и много неща ми разказа. Имам много нежна и чувствителна кожа и тя се съобразяваше с всички особености. Като за първа процедура, каза, че няма да прилага по-голям натиск.
В залата, където направихме процедура, беше много приятно. Човек се откъсва не само от ежедневието, но и от целия свят. Процедурата продължава повече от час, така че предостатъчно време всичко да забравиш (дори че трябва да ядеш евентуално тортичка с любимия).
Апаратът има два цилиндъра. (На снимката не съм аз.)
По-големият е за тялото (на снимката), а по-малкият – за лицето.
При тази процедура си избрах само цяло тяло.
Големият цилиндър има 55 микросфери, които се въртят. Този цилиндър се държи от човека, който работи с апарата, и с него се минава по цялото тяло. Първо се обработват краката отдолу – нагоре. Необходимо е завъртане понякога или по корем, или по гръб. При масажирането на ходилата ме попита дали имам гъдел. След това се обработва коремът, следват ръцете и гърбът. Всъщност преди да се започне работата, има намазване с масло. При всяка област по тялото има (струва ми се) по няколко движения с цилиндъра. Влияние оказват не само микросферите, които се въртят и масажират, но и натискът от оператора и движенията, които извършва.
Цялото усещане беше като на много хубав масаж по цялото тяло, но в добавка разкрасителен, освежаващ и приятен ефект върху кожата.
Имах притеснения да не получа алергия или синини. Не получих. Всичко беше наред. Учудващо беше, че нямах и червенини, а съм с много чувствителна кожа.
Дамата ми препоръча да пия този ден и през следващия много вода. Всъщност веднага щом приключихме, ми подаде и бутилка с минерална вода, която да започна да пия, защото при тази процедура имало и прочистване на организма.
Препоръча ми освен такъв тип процедури, да пия много вода, да правя гимнастика (или пилатес) и да се съчетае с приятна диета.
У нас продължих да се наблюдавам най-вече дали няма нещо да ми стане – алергии, синини, червенини. Нищо ми нямаше. Само кожата ми беше много нежна, гладка, а аз си чувствах крака много по-леки. Не знам дали си внушавах, но два дни направо летях – все едно бях като пеперудка лека. Разбира се, сто пъти се качих на кантара, за да проверя дали ще сваля някакви килограми. Истината е, че се отказах да ям тортата и веднага преминах на диета. Започнах и гимнастика и преоткрих велоергометъра у нас. Така че от апарата ли е, от диетата ли е, от лекото раздвижване ли е, но засега кантарът и по-свежият вид на кожата ме радват. Процедурата не обещава сваляне на килограми, а намаляване на обиколката. Най-вероятно всичко е от малко по-комплексната ми грижа, която положих тези дни към мен. Нали все пак е месецът на жената – заслужавам си го.
Наблюдавах се известно време и реших да повторя процедурата. Тя трябва да се прави през 72 часа. Записах се да тествам и тази за лице.
При втората процедура за цяло тяло вече имаше малко повече натиск, но пак беше приятно. Общо двете процедури – за тяло и лице – бяха близо 2 часа. Замислих се, че е толкова хубаво и така съм се отпуснала, че мога да заспя.
Процедурата за лице започна интересно – с лек масаж. Аз бях със затворени очи и само усещах какви движения прави дамата. Но ми се стори направо като ритуал. Всъщност аз много харесвам и масажите за лице. След това продължи с измиване – мисля, че беше с пяна на луксозната японска марка Forlle’d. Ухаеше много хубаво. Последва подсушаване. А след това беше самата процедура.
Цилиндърът тук е по-малък, но пак има микросфери, които се въртят при процедурата.
Започна от скулите, а след това от челото. Премина се край устните.
Понеже ми беше за първи път, дамата обработи първо само едната половина на лицето и след това ми даде огледало да се видя. Показа ми в какво да се загледам – скулите, край очите и край устните. Всичко наистина беше по-повдигнато в сравнение с необработената част на лицето ми. Нямах зачервявания или нещо, което да ме притеснява.
След лицето се обработва брадичката, шията, а след това деколтето. На брадичката много не ми хареса. Но пък на шията ми беше страхотно. Започваше се от извивката по раменето и се преминаваше по цялата извивка по врата. Това ми беше много приятно. Като страхотен масаж. Всъщност и при процедурата за тялото много се обръщаше внимание на тази област и е като хубаво масабиране.
Цилиндърът за лицето повече го усещах като четчица, която се върти и сякаш почиства. При по-големия нямах такова усещане, а повече за масаж.
Ако трябва да сравнявам двете процедури, тази за тяло повече ми хареса. Наистина мога да заспя на нея. При другата малко по-напрегната бях, но е възможно, защото не знаех какво ще се прави. Например в един момент – докато стоя със затворени очи – си викам: „Ох, тези сфери сега да не засмучат веждите ми?!“. Нищо такова не се случи. Дори обясних страха си на дамата и тя ми каза, че няма как да стане. Може би и защото за процедурата за тяло повече бях проучвала и знаех какво да очаквам, повече се отпуснах и се наслаждавах. За лицето може да се прави и в комбинация с японската козметика и с процедура за пилинг.
За двата вида – тяло и лице, се препоръчват около 12 процедури. Така че си е ангажимент за поне по два пъти на седмица. Освен времеемко е и скъпичко. Не мога да кажа доколко си заслужва и дали изобщо си заслужава. Моята тръпка беше в друго.
Поне към момента любопитството ми е задоволено. Мъжът ми и той е доволен, че съм щастлива – направо летя от щастие. Единствено заради новата ми мания само му говоря за апарати за разкрасяване и какво още искам да пробвам. Например – много ме грабна тази идея да се тествам „безтегловно плаване“, т.е. да се потопя в капсула с вода с магнезий (флотация) или доста се чудя колко може да е студено в една криосауна и дали мога да издържа. Междувременно ако на горните предизвикателства не се реша, видях идеи за хубав хамам в София. Та може поне с това да успокоя новата си мания за разкрасяване.
Не мога да кажа нищо повече от споделеното. Не очаквайте нито снимки, нито съвети, препоръки и в никакъв случай имена на студиа и адреси. Аз самата само се наслаждавам да откривам нещо ново, което ме е привлякло – дали ще е знание, магазин, ресторант, ястие, музей, книга или процедура – няма значение. Важно да изпитам удоволствие, а също и тръпката, че нещо ме е вдъхновило да се движа напред. А тази информация я споделям, защото може да е интересна и полезна и за други щури дами като мен, които търсят информация за нещо, което им е хванало окото.
Отделно всички тези мисли са ми в главата и трябваше да ги изговоря. Поне спасявам за известно време съпруга ми от толкова много време за слушане на размишленията ми по тази тема.
Така че моята цел с този тип статии е да си опиша впечатленията от първия досег с това, което ми привлече погледа. А и така самата си водя дневник на преживяванията. Много неща ме впечатляват и трябва да ги описвам, за да не ги забравям.
