Кой от двамата е по-вероятно да ръководи страната си през 2029 г. – Доналд Тръмп или Володимир Зеленски?
Разумният залог би бил Зеленски, дори ако Тръмп се опита да пренебрегне ограниченията за мандатите.
Никой друг световен лидер не може да се похвали, че е оцелял и просперирал въпреки враждебността както на Тръмп, така и на Владимир Путин, пише в своя водеща статия колумнистът на Файненшъл таймс Едуард Лус.
Несполуките, съпътстващи руската „специална военна операция“, означават, че Зеленски политически може да „надживее“ дори Путин. Но упоритостта му се простира отвъд бойното поле. Повече от всеки друг западен лидер – с изключение на Тръмп (макар и по коренно различни подбуди) – той притежава способността да катализира промяната в Европа.
Тръмп обича да бъде в компанията на победители. Преди 15 месеца в Овалния кабинет той представи Зеленски като губещ и заяви, че украинецът не разполага с никакви карти.
След като не успя да го накара да подпише едностранна сделка за правата върху полезните изкопаеми, министърът на финансите на Тръмп Скот Бесънт нарече украинския лидер „този малък смотаняк“ и „детето със специални потребности на европейците“, според новата книга „Смяна на режима“ на Маги Хабърман и Джонатан Суон.
Децата със специални потребности често изпитват трудности при учене. Капацитетът на Украйна да въвежда иновации на бойното поле обаче предполага, че Зеленски не е изправен пред подобни предизвикателства.
Ситуацията на терен съвсем не се развива в полза на Русия.
Затова миналата седмица на срещата на върха на Г-7 в Евиан Тръмп възприе напълно различен подход към украинския лидер. Мащабът на тази промяна у американския президент пролича ясно в изявлението на Г-7, което приветства украинската „устойчивост“ и „нов импулс“, обещавайки същевременно повече западни оръжия и помощ за преодоляване на предстоящата зима.
Съмнително е дали Тръмп някога ще успее да възприеме Зеленски чистосърдечно като победител. Неговият инстинкт за отмъщение означава, че той не може да прости на украинския лидер отказа му да изрови компромати срещу Джо Байдън по време на първия му мандат. Тръмп завинаги ще свързва Зеленски с първия си импийчмънт. Въпреки това обаче, той вече не го представя като губещ.
По-рано този месец Камарата на представителите прие нов пакет от помощи за Украйна на стойност 8 млрд. долара. Чрез същата процедура („петиция за освобождаване“), използвана за заобикаляне на блокадата от страна на републиканския председател Майк Джонсън при публикуването на досиетата на Епстийн, помощта за Украйна мина напълно безпроблемно. Сенатът ще бъде истинският тест. Би ли наложил Тръмп вето? Фактът, че днес няма очевиден отговор на този въпрос, е красноречив.
По-важното е дали Тръмп ще одобри молбата на Зеленски за производство на системи за противовъздушна отбрана Patriot в Украйна. Украинският президент твърди, че е получил съгласие. А Lockheed Martin вероятно биха приветствали подобна бизнес възможност.
Предвид убеждението на Тръмп, че Путин е доминиращата сила в региона, зелената светлина от негова страна е малко вероятна.
Но Зеленски вече разполага с нови лостове за влияние.
Екипи от украински предприемачи в сферата на отбраната консултират Пентагона като част от новия му бюджет за война с дронове в размер на 54 млрд. долара.
Украинските стартъпи и онези, които използват техните продукти на бойното поле, са изключително търсени в световен мащаб.
За тръмпистите става все по-трудно да представят Украйна като обикновен бенефициент на социални помощи.
Путин, от друга страна, не проявява интерес към повтарящите се предложения на Тръмп да посредничи за сделка. Това обяснява и неохотното съгласие на Тръмп с комюникето на Г-7.
При големите пожари от скорошните удари с украински дронове в Москва и Санкт Петербург, Путин просто не е в състояние да преговаря.
Яснотата в целите на Зеленски му дава по-голямо потенциално влияние върху бъдещето на Запада от който и да е друг лидер, освен Тръмп. Канадецът Марк Карни също има ясна програма, до голяма степен благодарение на хищническата реторика на Тръмп. Но дебатът за членството на Украйна в ЕС би могъл да спомогне за раждането на една истинска европейска идентичност в областта на отбраната.
Като се има предвид неприязънта на Тръмп към алианса, дебатите за разширяването на ЕС и бъдещето на НАТО все повече ще се припокриват. С най-голямата и модерна армия в Европа, гласът на Украйна ще бъде критично важен.
Реториката на Зеленски стои като директен упрек към плахостта на западното лидерство. Докато един британски премиер бива заменен от друг, а Франция е изправена пред перспективата за крайнодесен президент догодина, Зеленски излъчва категорична убеденост. В свят на десни силни фигури, той защитава каузата на либералната демокрация без да се извинява за това. Заради обстоятелствата в Украйна той говори пред по-голяма аудитория от останалите лидери – с изключение на един. Тръмп не е приятел на „Запада“. Междувременно Зеленски напомня на Запада за самия него.
