Победителят на XX век
САЩ бяха победителят на XX век. С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. те не само притежаваха несравнима политическа и икономическа мощ, но и олицетворяваха възхитителните ценности на конституционното управление и свободата. Това обаче не продължи дълго.
За да разберем защо триумфираха и как се провалиха, трябва да се върнем поне в XIX век, пише в свой анализ Мартин Улф, главен икономически коментатор във Файненшъл таймс.
Втората индустриална революция и възходът на САЩ
В средата на това столетие европейските сили – най-вече Обединеното кралство, притежаващо огромна империя и силата на парата – управляваха планетата.
След това, в годините преди 1914 г., се състоя „втората индустриална революция“, в която САЩ бяха водещи. Постиженията включваха химикали, електричество, телефония, фармацевтика, двигателя с вътрешно горене, самолети с двигател и радиото.
Настъпиха големи промени, сред които и нова ера на глобализация, а балансът на силите се размести. В Европа най-важното събитие бе възходът на имперска Германия, последван от възхода на Япония. Но най-голямата промяна от всички бе възходът на САЩ, които до 1914 г. вече се бяха превърнали в убедително най-голямата икономика в света.
Първата световна война и пропуснатият мир
Борбата за господство в Европа между надигащата се мощ на Германия и властващите сили на Обединеното кралство, Франция и имперска Русия не беше централният въпрос, за какъвто те я смятаха. Истинският въпрос по-скоро бе кога САЩ ще се превърнат в доминираща сила. До края на Първата световна война Америка вече беше господарят на Европа.
За съжаление, Вашингтон подкрепи мир, който последвалото му оттегляне направи невъзможен за прилагане. Тази абдикация, съчетана с вътрешните политически сътресения, инфлацията от 20-те години на миналия век и масовата безработица по време на Голямата депресия, доведоха до Втората световна война.
Студената война и новият ред
Този път обаче беше различно. Отчасти стимулирани от конкуренцията си със съветския комунизъм (самият той плод на идеологическия кипеж от XIX век и разрушаването на руската имперска система), САЩ останаха ангажирани, с което започна Студената война. В този конфликт Европа беше разделена. Западната ѝ част стана зависима от Америка, европейските империи изчезнаха и се появи социалдемократически консенсус.
Икономиката на ненамеса (laissez-faire) си отиде, а управляваният капитализъм се превърна в новия ред. Въпреки „неолибералната“ революция от 80-те години на XX век, този ред се запази, като начинът му на управление беше само леко коригиран.
„Еднополюсният момент“
Между 1989 и 1991 г. Съветският съюз и неговата империя рухнаха. САЩ нарекоха своя триумф над тоталитарните идеологии на фашизма и комунизма, както и над всички свои геополитически съперници – Германия, Япония, Британската империя и Съветския съюз – „еднополюсен момент“.
Историята обаче се смее, тъй като в рамките на едва 35 години след този триумф ролята на САЩ като стабилизиращ хегемон изчезна. Точно както се случи с тази на Обединеното кралство до 1900 г.
Отново промените, които превръщат реда в безпорядък и победата в поражение, са едновременно икономически, технологични и политически.
Новите сили: Китай, технологии и популизъм
Най-важните сред тях са възходът на Китай, дигиталната революция и триумфът на десния популизъм.
През 70-те години на миналия век Китай бе откъснат от съюза си с Русия, а скоро след това Дън Сяопин избра курса на „реформи и отваряне“. Появи се нова суперсила и за първи път от повече от век насам САЩ имаха равностоен конкурент.
Кризата на американската демокрация
Както през XIX и началото на XX век, една либерална епоха, този път водена от САЩ, насърчи втора глобализация, ускорена от революционни информационни и комуникационни технологии.
Други сътресения включваха финансови кризи и масова миграция.
Един свят, напомнящ 1914 г.
Отново, както преди Първата световна война, настъпиха големи социални и политически промени, отчасти предизвикани от (и на свой ред предизвикващи) политически борби. В края на XIX век те бяха доминирани от класови и национални искания, докато днес са по-скоро свързани с пола, расата и идентичността. Но и в двата случая това доведе до консервативни и националистически контрареволюции.
Днес, в навечерието на своята 250-годишнина, САЩ и световният ред, който те създадоха, са в криза. В Америка администрацията е корумпирана, некомпетентна и най-вече враждебна към нормите и ценностите, които вдъхновяваха бащите основатели. Декларацията за независимостта прокламира освобождение от тираните, но Доналд Тръмп иска да бъде такъв. Още по-лошото е, че той прерязва сухожилията на американската мощ – върховенството на закона, водещата в световен мащаб наука, доверените съюзи и увереността в икономическата и политическата стабилност на страната. Управлението, основано на закони, бива заменено от управление на капризите.
В световен мащаб демокрацията е в отстъпление от две десетилетия. Според института V-Dem едва 7% от населението на света днес живее в либерални демокрации. Си Дзинпин може да се усмихва доволно, защото този свят е ехо от годините преди 1914-та.
Забравените уроци на историята
И така, как може да завърши всичко това?
Добрата новина е, че ядрените оръжия драстично намаляват заплахата от война между великите сили. Нещо повече, днес нито една голяма сила не страда от милитаризма на началото на XX век и още по-безумния милитаризъм на 30-те и 40-те години.
Отново добра новина е, че от днешните правителства все още предимно се очаква да осигуряват просперитета на своите народи. Несравнимият икономически растеж от епохата след Втората световна война насърчи търсенето на още повече такъв просперитет почти навсякъде.
Лошата новина е, че сме изправени пред множество предизвикателства, с които можем да се справим само заедно. Глобалната околна среда е едно от тях. А другото е управлението на последиците от новите революционни технологии, най-вече изкуствения интелект.
Не на последно място, отново стои въпросът дали произволният деспотизъм ще се превърне в глобална норма. Или свободата и демокрацията все пак ще процъфтяват.
Светът, на който много от нас се надяваха преди около 35 години след краха на съветския деспотизъм – светът, който САЩ до голяма степен създадоха – изчезва. Заедно с него, поне за известно време, изчезват и самите Съединени щати. Ние наистина се учим от историята, но после, уви, забравяме.
