Джей Ди Ванс, вицепрезидентът на САЩ в администрацията на Доналд Тръмп, е фигура, която предизвиква поляризирани мнения както в Америка, така и в Европа. Неговите критики към Европа не са просто политическа стратегия, а отразяват дълбоко вкоренени лични убеждения, формирани от неговото минало и светоглед. Гледа на Европа като „паразит“, „бреме“ и „умиращ континент“.
Личната история на Ванс: От Средния запад до Белия дом
Роден в Мидълтаун, Охайо – част от т.нар. „ръждив пояс“ – Ванс израства в среда на икономически упадък и се сблъсква със социалните проблеми на бялата работническа класа. Семейството му е белязано от бедност, зависимост от наркотици и нестабилност. В своята книга Hillbilly Elegy, той описва как е избягал от тази среда чрез дисциплината на морската пехота и образованието в Йейлския университет. Това формира неговото презрение към културата на зависимост и липсата на лична отговорност – теми, които често пренася върху критиките си към Европа.
Контрастът между Ванс и Тръмп
Докато Доналд Тръмп има някаква бегла сантиментална връзка с Европа все още и особено тачи британското кралско семейство, Ванс няма подобни емоции.
Като представител на Средния запад, той се чувства много по-отдалечен от Европа и не споделя никакви симпатии към трансатлантическите отношения. Това го прави по-склонен да възприема Европа като бреме, което Америка трябва да носи.
„Тръмп има силна сантиментална привързаност към Обединеното кралство и това е свързано с майка му, голфа и кралското семейство.
А също така, ако си израснал в Ню Йорк, си заобиколен от англичани, британци, нали? Просто така е.
Докато ако идваш от Средния запад, е много различно.
Всички забравят, че Тръмп е нюйоркчанин.
Те са различни американци във всяко отношение.
Това е важна точка.
Докато целият произход на Ванс е от Средния запад на Америка“, смята Найджъл Фараж.
Възпитанието на Ванс в американския ръждив пояс означава, че той се чувства по-малко свързан с Европа от самия президент, предполага Фараж.
„Никога не съм знаел Джей Ди да е анти-британски настроен. Но той е по-малко про-британски от Доналд Тръмп.“
Критиката към „паразитизма“ на Европа
Ванс често използва риторика, която описва Европа като „паразит“, който разчита на американската подкрепа след Втората световна война. Това е продължение на неговото недоверие към социалните системи, които според него насърчават зависимост вместо лична отговорност. В книгата си той критикува културата на бедните общности в Апалачите за същото – отказ да поемат отговорност за собствения си живот.
Дори Найджъл Фараж, безсрамният почитател на Тръмп, осъди неговия вицепрезидент, след като Ванс сякаш посочи Великобритания като „случайна страна, която не е водила война от 30 или 40 години“, припомня британският Телеграф.
„Републиканската партия като цяло е – ами, това е Америка на първо място. Имам предвид, това е което чувстват и в което вярват, и мислят, че Европа се е подигравала с това в продължение на 60 години.“
В своите бестселърови мемоари от 2016 г., „Елегия за хилбилите“, Ванс обяснява своето безразличие към Европа, родено от неговото лишено от привилегии възпитание:
Защо Америка трябва да се грижи за света, когато не може да се грижи за американците?
Въпреки това, неговите забележки в Мюнхен, в Овалния кабинет, когато се конфронтира с Володимир Зеленски, и в изтеклия чат в Signal, показват повече от просто безразличие.
Може би това е свързано с отвращението към „паразитизма“, което той описва в своите мемоари.
Светогледът на Ванс: Европа като символ на елитарност
Ванс възприема Европа като континент, управляван от елити, които са в противоречие с американските ценности. Той я обвинява за културна и морална слабост, липса на самостоятелност и прекомерна зависимост от САЩ за сигурност и икономическа подкрепа. На конференцията по сигурността в Мюнхен през 2025 г., той заявява, че най-големият враг на Европа не са външни заплахи като Русия или Китай, а вътрешната ѝ неспособност да защитава свободата на словото и да се справя с миграционните кризи.
Политическата философия на „рестрикция“
Ванс е част от кръг републиканци, които проповядват доктрина на „рестрикция“ – скептицизъм към външните ангажименти и интервенции. Тази философия е продукт на разочарованието му от войните в Ирак и Афганистан, както и убеждението му, че Америка трябва да се фокусира върху собствените си проблеми вместо да спасява света.
Ванс и други от екипа на Тръмп смятат, че Европа умира
Много американски консерватори вярват, че Европа се е превърнала в „като пациент, лежащ в леглото, в кома от месеци и месеци и месеци“.
„Мускулите й атрофират и по същество е била хранена на системи с финансиране от САЩ от края на Втората световна война.“
Освен Ванс, други членове на кабинета на Тръмп изглежда мислят, че Европа е пазар, от който всички бизнес и финансови възможности са изчерпани.
Стив Уиткоф, специалният пратеник на Тръмп за Близкия изток, който също беше в чата в Signal, направи точно този коментар, когато беше попитан за възможните ползи от мирно споразумение в Близкия изток.
Накарайте Иран, Израел, Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар да работят заедно, каза той на бившия водещ на Fox, превърнал се в ютюбър – Тъкър Карлсън, и дивидентите са очевидни, пише Телеграф.
„Брегът на Персийския залив би могъл да бъде една от най-подценените възможности, ако постигнем мир и стабилност в целия регион. Ако решим проблема с Иран и можете да инвестирате на този пазар“, каза Уиткоф.
„Можете ли да си представите всички тези страни да работят съвместно и да създадат такъв тип пазар? Той би могъл да бъде много по-голям от Европа. Европа днес е дисфункционална.“
Карлсън се съгласи:
„Това би било добре за света, защото Европа умира.“
Европа през погледа на Джей Ди Ванс
Антиевропейската реторика на Ванс не е просто политическа тактика. Тя е отражение на неговия личен живот и идеология. За него Европа символизира всичко онова, което той презира – елитарност, зависимост и упадък. Тези възгледи да резонират сред определени кръгове в Америка и те поставят под въпрос дългогодишния съюз между САЩ и Европа.
Ванс и екипът на Тръмп мразят Европа и гледат на нея като „умиращ континент“.
В ръцете на Европа е да докаже, че това не е вярно и да се изправи сама на крака – дори и без своя дългогодишен партньор Америка вече до себе си в бъдеще.
