От дълбока древност до наши дни гърците винаги са били готови да влязат в битка, когато става въпрос за тяхното историческо и културно наследство. Най-новият повод за разпалени дебати в родината на Омир не е археологическо откритие, а магията на киното.
Мащабната екранизация на „Одисея“ под режисурата на Кристофър Нолан вече жъне огромни успехи в световния боксофис, но в самата Гърция лентата се превърна в епицентър на разгорещени обществени и политически спорове.
В държава, където децата изучават Омировия епос още от седми клас, всяка художествена интерпретация се гледа под лупа, пише в свой анализ Политико. Обществото задава логични въпроси за това колко достоверно Нолан следва оригинала, защо в актьорския състав липсват гърци и какви са мотивите зад избора на актрисата, която влиза в ролята на Хубавата Елена.
Холивудски блясък и държавни субсидии
Филмът, в който Мат Деймън се превъплъщава в образа на цар Одисей, проследява класическата сюжетна линия за изпълненото с препятствия десетгодишно пътуване към дома след края на Троянската война.
Зрителите се потапят в епични битки с богове и чудовища, докато героят се опитва да се събере със съпругата си Пенелопа.
Част от продукцията с общ бюджет от 250 милиона евро е заснета на автентични гръцки локации. Кадрите показват емблематични места като двореца на Нестор в Пилос, плажа Войдокилия, замъка Метони и Акрокоринт.
Гърците с основание се гордеят, че природното и историческото им наследство получава подобно световно признание.
За реализацията на проекта на местна почва правителството в Атина е отпуснало субсидия от близо 6,5 милиона евро по специална програма, въведена през 2017 година за привличане на чуждестранни кинопродукции. Точно това държавно финансиране обаче се оказа един от препъникамъните в последвалия скандал.
Сблъсъкът между древността и модерната идеология
Истинската буря в гръцкото общество се разрази след обявяването на кастинга за ролята на Елена – жената, чието отвличане става повод за Троянската война. Решението образът да бъде поверен на носителката на „Оскар“ Лупита Нионго, която е с мексиканско-кенийски произход, раздели мненията на двата полюса.
Историци, режисьори и филмови критици влязоха в остър дебат.
Защитниците на избора подчертават, че гръцките митове отдавна са универсално притежание на западната цивилизация и творческата свобода е напълно легитимна.
Противниците обаче контрират с текстовете на самия Омир. Макар древногръцкият поет да оставя много на въображението, той описва Елена със специфични епитети като жена с красива коса, елегантен стил и най-вече – с бели ръце („левколенос“).
Темата бързо излезе извън пределите на литературния анализ и навлезе в полето на политиката и социалните мрежи.
Милиардерът Илон Мъск се включи в дискусията с остър коментар, обвинявайки Нолан, че е „осквернил Омир“, само за да се подчини на изискванията на така наречената „уоук“ (woke) култура и да си гарантира филмови награди.
В самата Гърция политическите реакции не закъсняха.
Представители на ултраортодоксалната опозиционна партия „Ники“ възроптаха срещу факта, че гръцките данъкоплатци финансират налагането на чужди идеологии върху националната им история.
От своя страна министърът на културата Лина Мендони категорично защити проекта, заявявайки, че държавата няма право да цензурира творец от ранга на Кристофър Нолан.
Епос без гърци на екрана
Освен дебатите около кастинга на Елена, сериозно недоволство предизвика и пълното отсъствие на гръцки актьори в продукцията.
Представители на гръцката диаспора изразиха разочарованието си чрез отворени писма до Холивуд, напомняйки, че Гърция не е просто декор от античността, а жива страна със съвременни хора, които са наследници на тази култура.
Анализатори определиха липсата на местни таланти като сериозна пропусната възможност филмът да изгради истински мост между древното наследство и модерна Гърция.
Въпреки всички полемики, критики и политически изказвания, изкуството отново доказа своята обединяваща и провокираща сила. „Одисея“ се превърна в абсолютен хит в гръцките кина, като билетите се разпродават светкавично.
Най-положителният ефект от цялата холивудска сага обаче се усеща в книжарниците. Дебатът около филма предизвика небивал скок в продажбите и читателския интерес към оригиналния Омиров епос, доказвайки, че великите истории са непреходни.
