- Президентът на САЩ предостави най-големия стимул за европейска интеграция след края на Студената война
Доналд Тръмп никога няма да спечели Нобеловата награда за мир. Но той трябва да бъде силен претендент за наградата „Карл Велики“, която се присъжда всяка година на човека с най-голям принос за европейското единство.
Президентът на САЩ ухажва Русия, подкопава вярата в съюза на НАТО, заплашва ЕС с мита и насърчава крайната десница в Европа. Всичко това има стимулиращ ефект върху ЕС. Фундаменталните стъпки към по-голямо европейско единство — в застой от десетилетия — вече са в ход, пише в свой анализ Файненшъл Таймс.
Има три ключови области за наблюдение. Първият е европейската отбрана; второто е съвместен европейски дълг; третият е поправянето на пропастта между Обединеното кралство и ЕС.
Драматичните промени в европейското обществено мнение са в основата на тези развития. Проучване миналата седмица показа, че 78 процента от британците смятат Тръмп за заплаха за Обединеното кралство. Около 74% от германците и 69% от французите са съгласни. В друго проучване Франция беше оценена като „надежден партньор“ от 85 на сто от германците, а Великобритания отбеляза 78 на сто – САЩ са надолу с 16 на сто.
Много европейски лидери са съгласни, че Америка на Тръмп сега е заплаха, макар че малцина ще го кажат на глас по дипломатически причини. Те също така са наясно как трансатлантическият алианс, който сега е в своето осмо десетилетие, ги е направил силно зависими от американската военна подкрепа. Това не е само въпрос на пари. Наистина опасните зависимости са от американските технологии и оръжия.
Европейците могат да видят колко проблеми имат украинците след решението на администрацията на Тръмп да прекъсне потоците от разузнаване и оръжия. Така че водят двупистова политика. Те трябва да забавят прекъсването на американската военна подкрепа за Европа възможно най-дълго, като същевременно се подготвят за този момент възможно най-бързо.
Това беше логиката зад решението от миналата седмица да се позволи на Европейската комисия да събере 150 милиарда евро, които да бъдат похарчени за отбранителната индустрия на ЕС. Новите разходи вероятно ще бъдат концентрирани в области, в които европейските страни са особено зависими от Америка, като противовъздушната отбрана.
Емитирането на общ европейски дълг не е просто начин за набиране на средства за отбрана. Той също така предлага шанс за изграждане на еврото като алтернатива на долара като световна резервна валута. Капризността на администрацията на Тръмп означава, че има значителен глобален апетит за алтернатива на държавните облигации на САЩ като сигурен актив.
Табуто срещу общия европейски дълг е традиционно силно в пестеливата Германия. То беше частично счупенo по време на пандемията. Сега е вероятно да бъде пометенo. Фридрих Мерц, който ще бъде следващият канцлер на Германия, също се опитва да освободи националните разходи за отбрана и инфраструктура от конституционните ограничения на страната си за дефицитни разходи. Нейната фискална предпазливост в миналото означава, че Германия има много повече пространство за вземане на заеми от силно задлъжнелата Франция или Великобритания.
Една форма на военно кейнсианство може да стимулира отново най-голямата икономика в Европа. Както един водещ френски бизнесмен го каза с повече от лека двойственост:
„Много е ясно. Немците не могат да си продават колите. Така че те ще правят танкове.”
Последната “благосклонност” на Тръмп към Европа е да ускори сближаването между ЕС и Обединеното кралство след Брекзит. Сър Кийр Стармър и Еманюел Макрон, британските и френските лидери, работят заедно по Украйна. Те биха могли да образуват мощен триумвират с Мерц.
Един механизъм за увеличаване на военните разходи би бил нов европейски фонд за отбрана, в който Великобритания може да участва. Това би имало допълнителната сила да даде на Обединеното кралство и ЕС нова форма на сътрудничество, която избягва повторното отваряне на кутията на Пандора за Брекзит.
Перспективата за поправяне на част от щетите, нанесени от Брекзит, подчертава, че това не е просто момент на заплаха за Европа. Това е и момент на възможност. Сега Европа вероятно може да предложи по-стабилна бизнес среда от Америка на Тръмп – което може вече да е отразено в относителното представяне на фондовите пазари в САЩ и Европа.
Тъй като администрацията на Тръмп увеличава атаката си срещу американските университети, има и шанс да привлече водещи изследователи в Европа. Разликата в заплатите и парите за научни изследвания между Северна Америка и Европа е голяма. Но общите суми са малки в сравнение със сумите, които се хвърлят за отбрана.
Ще има много разногласия и неуспехи по пътя към по-голямо европейско единство. Франция и Германия вече спорят за това как новият фонд за отбрана на ЕС ще харчи парите си.
Всеки подобен сблъсък ще подхрани скептицизма на тези, които казват, че Европа никога няма да се събере. Имаше подобни съмнения и неуспехи по често неравния път към създаването на оригиналната европейска общност за въглища и стомана през 50-те години на миналия век и единната валута през 90-те години. Но европейските лидери стигнаха дотам в крайна сметка, защото политическият императив да се споразумеят беше толкова непреодолим.
Всички големи скокове напред за европейското единство са причинени от геополитически сътресения — първо краят на Втората световна война; след това краят на Студената война. Сега, благодарение на Тръмп, гледаме към края на трансатлантическия съюз. Европа отговори със сила и изобретателност на последните две големи предизвикателства. Може да го направи отново.
