Президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговата администрация подготвят нова стратегия за придобиването на Гренландия – най-големия остров на планетата и ключова точка в арктическата зона, богата на ресурси и с добри военни позиции. Макар Белият дом да настоява, че става дума за дипломатически натиск с икономическа цел, в изявленията на висши представители прозира и възможността от използване на сила.
„Национален приоритет“, но с отворена военна опция
Държавният секретар Марко Рубио е уверил конгресмени, че реториката на президента спрямо Гренландия е част от „преговорна стратегия“, а не сигнал за предстоящо нападение.
„Придобиването на Гренландия е въпрос на национална сигурност и ключ към възпирането на нашите противници в Арктика“, заяви говорителят на Белия дом Каролайн Левит.
Според нейно изявление обаче тя допълва:
„В арсенала на главнокомандващия винаги стои възможността за използване на военна сила.“
Реакциите идват на фона на засилено напрежение с Дания – държавата, под чийто суверенитет е автономната територия Гренландия. Съгласно действащо американско-датско споразумение, САЩ вече разполагат с база в северната част на острова, но сега Белият дом настоява за пълен контрол и собственост.
Конгресът изразява тревога
По време на закрит брифинг във Вашингтон сенаторите са настояли за разяснения относно стратегията на Тръмп. Демократът Чък Шумър поставил въпроса дали Белият дом възнамерява да действа по същия начин и спрямо други държави, включително Мексико и Гренландия.
Сенаторите Джийн Шахийн и Том Тилис публикуваха общо становище:
„Когато Дания и Гренландия ясно заявяват, че островът не се продава, Съединените щати трябва да уважат суверенитета и териториалната цялост на Кралство Дания.“
Европа предупреждава: „НАТО може да се разпадне“
Стратегическите амбиции на Вашингтон предизвикаха незабавна реакция в Европа. Датската министър-председателка Мете Фредериксен, подкрепена от лидерите на шест страни от НАТО, заяви, че подобно действие би разрушило основите на съюза.
„Международната общност и демократичните правила биха се разпаднали, ако една държава член нападне друга, за да завземе територия,“ предупреди Фредериксен.
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания излязоха със съвместна декларация в подкрепа на Дания и Гренландия. В документа, подписан също от Италия, Полша, Испания и Дания, се заявява:
„Гренландия принадлежи на своя народ. Само Дания и Гренландия имат право да решават въпроси, които ги засягат.“
От НАТО посочиха, че алиансът има за цел да запази стабилността в Арктика. Генералният секретар Марк Рюте заяви:
„Всички съюзници са единодушни в решимостта си регионът да остане сигурен“.
Той подчерта, че САЩ вече имат военна база в Гренландия и че датчаните нямат възражения срещу разширено американско присъствие.
Съгласно 75-годишното споразумение за отбрана между двете държави на острова действа единствената американска база в Арктика. След края на Студената война обаче броят на американските военнослужещи е намалял от над 10 000 до под 200.
Под повърхността – геополитика и природни богатства
Освен военната и стратегическа стойност Гренландия разполага с огромни залежи на редки минерали, жизненоважни за индустриите с високи технологии и отбраната. Именно те са в основата на интереса на Тръмп.
Администрацията на Доналд Тръмп представя инициативата като дългосрочна инвестиция за „осигуряване на доминация в Западното полукълбо“ и за противодействие на нарастващото руско и китайско присъствие в Арктика.
Но критиците предупреждават, че този подход рискува да превърне стратегическия регион в нова арена на конфронтация между велики сили – с непредсказуеми последици за международната сигурност и дори за бъдещето на НАТО.
