„“Eвропа на две скорости“ в сегашния вид на предложението е сериозен шанс за България – но само ако е в първата скорост“, посочва в свой анализ, поместен във Фейсбук, евродепутатът Радан Кънев.
Шанс да излезем от режима на „изоставане“, „догонване“, „присъединяване“ и прочие комплексарски мотивации. И да минем – най-сетне – в режим на изграждане на Европа такава, каквато ние я искаме и виждаме. Режим на самочувствие и амбиция.
В своя анализ Кънев разглежда предложението по политики и прави оценка на интереса ни.
1. Засилена обща политика по отбрана и сигурност, в т.ч. единен пазар на отбранителната промишленост.
Тук интересът ни е несъмнен и огромен – и от гледна точка на сигурността, и на традиционната отбранителна промишленост, и на иновативните решения, в които имаме няколко потенциални „шампиона“ в сателити, дронове и т.н.
Конкретно в отбраната, като страна с най-много и невралгични външни граници, ние всъщност имаме само два избора – активно участие в обща европейска политика или примиряване с ролята на американски клиент, тръпнещ дали (по-скоро кога) ще бъде „продаден“ в рамките на поредния Art of the Deal…
На обратна позиция са неутралните държави в ЕС – Ирландия, Австрия. Това не е изненада. Същото се отнася за тези, които вече функционират като чужди клиенти – основно Унгария и Словакия с днешните си правителства.
2. Засилена индустриална политика и Made in EU / Made in Europe (+UK, Норвегия, Швейцария…) / Made in Europe + (Канада и други „доверени партньори“).
Тази политика е сложна и спорна от гледна точка на ЕС като цяло. Тя е обаче без съмнение полезна за България. Нашият износ е изключително за ЕС, и непропорционално за Германия, която е ясният двигател на „първата скорост“. Преди всичко тази полза е доказана – в периода на Ковид, когато пазарите бяха принудително затворени от скъсаните световни вериги на доставка, България счупи всички рекорди по индустриален продукт и износ, единствено за ЕС, преимуществено за „първата скорост“.
Разбираемо е защо държави със световен, а не европейски, пазар като Швеция и Дания не са ентусиазирани. Но нашият случай е съвършено различен. Показателно е включването на Нидерландия, която по принцип не е протекционистична – но разумно иска място на масата на „първата скорост“.
3. Общи капиталови пазари.
Тук българският бизнес има ясен интерес – достъпът до финансиране в България е ограничен, капиталовият пазар е в най-добрия случай пеленаче. Особено фирмите – а те не са малко – с модерно производство имат сериозен интерес от единен пазар на финансови услуги.
Тъкмо обратен е интересът на Ирландия и Люксембург например – те активно се възползват от фрагментацията на капиталовите пазари и играят роля, далеч надвишаваща мащаба на икономиките им. Роля, от която печелят и техните фирми, и техните бюджети. Нашият случай е точно противоположен. Интересна е активната позиция на Германия, която досега беше спирачка пред капиталовия съюз, заради ревниво пазената роля на Франкфурт.
За интеграция в единен капиталов пазар, на нас са ни нужни някои реформи, които бездруго са отдавна наложителни – например модерни и работещи правила за несъстоятелност.
4. Премахване на пречките пред Единния пазар и особено пред Енергийния съюз.
България е сред държавите с най-ясен интерес от пълноценна енергийна свързаност, това е безспорно във всички експертни среди, независимо дали са ядрено, въглищно, газово или ВЕИ „лоби“. И отдавна работим за премахване на „тапите“ в електроенергийния пазар, без особен успех.
Извън енергетиката, отварянето на конкурентен пазар в различни регулирани сектори – транспорт, обществени поръчки, строителство и реновиране, рециклиране на материали – е в обществен интерес, но не е в интерес на местните монополисти. Те ще влияят против, в т.ч. корупционно. Генерално, експортният и отворен характер на икономиката ни се ползва от премахване на вътрешните бариери.
Извън секторния поглед – не само България има полза да е в „първата скорост“ – „първата скорост“ има нужда от България (и Гърция) по географски и геополитически причини.
Излазът на Черно море, съответно Кавказ и Средна Азия, достъпът до пазарите и ресурсите на Източното Средиземноморие, връзката с Турция – това са все фактори, които правят България полезна и важна за една по-единна Европа.
„Европа на две скорости“ днес
„Европа на две скорости“ днес е предложение, същностно различно от предишните случаи, в които този израз е бил използван, обяснява евродепутатът.
В миналото, „Първата скорост“ се свързваше с ексклузивни правомощия на „немско-френската ос“, на държавите-учредителки, на „клуба на богатите“ на Северозапад или на Еврозоната. Тогавашната „първа скорост“ предвиждаше конституционно неравенство между затворени клубове и „нови“ и/или „бедни/задлъжнели“ Държави-членки.
Днес нещата са много различни, заявява Кънев.
- Първо, ние сме вече в Шенген и Еврозоната.
- Второ, няма „затворен клуб“, а „отворена врата“ за желаещите.
- Трето, присъствието на Полша само по себе си променя философията – то е признание за ролята и силата на Източна Европа в новия объркан свят. Както и свидетелство за липсата на формални критерии тип „членство в Еврозоната“ или за особена лоялност към „Брюксел“, каквато Полша, независимо от управлението, никога не е проявявала.
Исторически шанс за България
Коментатори в дискусията под публикацията на Радан Кънев също виждат исторически шанс за България.
От няколко дни си го мисля … 6-те имат потребност от още три … в момента (поне донякъде) изглеждаме с инерция заради Шенген и еврото … исторически шанс!
