От манифестите на Шерил Сандбърг до TikTok тенденциите за „традиционни съпруги“
Как прегарянето и системното разочарование пренаписаха правилата на женския успех?
- През предишното десетилетие доминираше „културата на блъскането“, символизирана от книгата „Lean In“ на Шерил Сандбърг и концепцията „Момичето бос“.
- Сега се наблюдава обратна тенденция – появата на „бърнаут феминизма“, където жени пишат мемоари за изтощението си от работа и призовават за по-малко амбиция.
Защо жените замениха амбицията за бизнес кариера с удоволствието да се откажат?
През това десетилетие редица жени направиха рязък завой в своето развитие. Те обърнаха гръб на призивите за бурна кариера. Тази културна промяна сложи края на една епоха „Girlboss“ (Момичето бос) и постави началото на нова, може би по-егоистична, но и по-здравословна реалност, пише в свой анализ Блумбърг.
Ерата „Girlboss“
Когато се връщаме към пика на културата на свръхпродуктивността през миналото десетилетие, спомените изглеждат почти сюрреалистични.
Тогава главният изпълнителен директор на Yahoo Inc. Мариса Майер настояваше, че е напълно възможно да се работи по 130 часа седмично, стига човек да е „стратегически“ настроен относно времето си за тоалетна.
Медийни шефове дами гордо позираха върху бюра тип „пътека за бягане“, ходейки на високи токчета и заявявайки, че почивката не ги интересува.
Символът на това време беше Lean In (Реши се. Жените, работата и волята за лидерство) – наръчникът от 2013 г. на оперативния директор на Facebook Шерил Сандбърг. Тази библия на корпоративния феминизъм се продаде в милиони екземпляри и отприщи вълна от ентусиазирани кариерни съвети за милениалите.
Книги като #Girlboss и The Confidence Code насърчаваха жените да изказват идеите си гръмко, да заемат пространство и да „притежават“ постиженията си.
Удоволствието от това да кажеш „край“
През настоящото десетилетие обаче се появи коренно различна тенденция. Това е удоволствието от това да се откажеш.
Новата вълна литература вече не ни учи как да искаме повишение, а как да отменим всички ангажименти в полза на това човек да релаксира.
В „Година на нищо“ (A Year of Nothing) британска подкастърка споделя как е отменила всичките си ангажименти в полза на дълги разходки и ядене на банани в леглото.
Автори и подкастъри започнаха масово да оплакват цената, която са заплатили за професионален успех – психичното здраве и личен живот.
Новите манифести предлагат преформулиране на успеха, който вече не се измерва с титли, а с хобита и общност.
Привлекателността на тези „мемоари за прегаряне“ напомня на традиционните изповеди за зависимости. Има ги разтърсващите подробности и сензационните дъна. Но вместо диви нощи и рискове, тук четем за самотни нощни дежурства, паник атаки, приковаване към бюрото и стрес, който прави дори интимността да изглежда „недостатъчно стимулираща“.
Новите тенденции „Tradwife“ и „Lazy Girl“
В началото на новото десетилети, докато блясъкът на „Girlboss“ угасваше, в социалните мрежи се роди феноменът „tradwife“ (традиционна съпруга). Проповядвайки карикатура на женствеността от 50-те – биене на домашно масло, безупречен грим и посрещане на съпруга. Инфлуенсърки достигат до милиони последователи със своите идеи.
Паралелно с това се разви и тенденцията за „Lazy girl jobs“ (работата за мързеливи момичета) – позиция, която проповядва задоволяване с прилично платена, дистанционна и невзискателна работа.
„Да ти пука за работата е глупаво“, гласят популярни видеа в TikTok.
Работата, според логиката на поколението Z, е просто досада, а намирането на богат мъж се превръща в полу-ироничен, полу-сериозен боен вик.
Сексизъм, майчинство и счупената система
Зад тази промяна не стои просто мързел, а дълбоко разочарование. За много от прегорелите жени повратната точка е сблъсъкът със сексизма на работното място.
Историите са сходни.
Жени, които преследват неуловими повишения и се опитват да „променят света“, докато мъжете около тях ги прескачат в йерархията с лекота.
Откритието, че след години жертви и здравословни проблеми, получаваш значително по-малко от колегите си мъже, действа отрезвяващо.
За други преломният момент е майчинството. Трудностите на бременните жени в офиса или на майки с малки деца са казали своята дума.
Майка, военен кореспондент, например е трябвало да даде 3-годишното си дете в бординг училище, за да има кой да го гледа, докато тя работи.
Тихият отказ от амбиция
Тенденцията „Lazy girl“ може да изглежда несериозна, но тя отразява реален спад на амбицията.
Според последните доклади за жените на работното място в САЩ, 80% от мъжете на входно ниво се стремят към повишение, докато при жените този процент е едва 69.
Новата маска на успеха
Парадоксът е, че днес от успешната жена се очаква да се държи така, сякаш постиженията ѝ са се случили случайно.
Подобно на „естествено красивата“ жена, която всъщност е ползвала десетки козметични продукти, съвременните лидери и звезди държат да отхвърлят манталитета „ставай рано и мачкай“. Те говорят за сън, за липса на желание за създаване на империя и за спокойствие.
Иронията на мемоарите за прегаряне обаче е, че да напишеш и издадеш книга изисква бясно количество амбиция.
Дори „традиционните съпруги“, които демонстрират финансова зависимост, всъщност управляват доходоносни брандове и рекламни договори и печелят доста добре.
Това показва, че женската амбиция не е изчезнала, а просто се е променил начинът, по който говорим за нея.
Затова истинският въпрос вече не е „амбицозна ли си“, а „каква цена плащаш за амбицията си и какво печелиш, ако се откажеш“.
