Усилията на Вашингтон да блокира достъпа на Китай до високите технологии се спряха само на две места извън САЩ: Токио и Айндховен.
Малкият холандски град, чието историческо ядро е заличено по време на Втората световна война, е дом на ASML, който произвежда най-модерните машини за производство на силициеви чипове в света. Те правят полупроводниците, използвани във всичко – от смартфони до ракети, пише в свой анализ Файненшъл Таймс.
Технологичният сектор на Айндховен привлича еврокомисари, които редовно го посещават, за да разберат как едно място, засегнато от индустриален упадък в началото на 90-те години, се трансформира в регионален икономически тигър, разширяващ се с 8 процента годишно. Неговите компании и академици подават почти 500 патента на 100 000 жители годишно – един от най-високите проценти в света. И една четвърт от холандския частен сектор за научноизследователска и развойна дейност – 3 милиарда евро годишно се харчат тук.
Голяма част идва от ASML, най-ценната компания за полупроводници в Европа с пазарна капитализация от 250 млрд. евро. Signify, бившият отдел за осветление на Philips, производителят на чипове NXP и производителят на камиони DAF също са иноватори, базирани в Айндховен.
Йос Бенсхоп, старши вицепрезидент по технологиите на ASML, споделя, че Айндховен е бил жизненоважен за растежа на компанията поради вековния му опит във високотехнологичното производство.
„Имаме толкова много сътрудничества тук. Работим в световен мащаб, но близостта до хората е толкова важна“, разказва той в интервю за разрастващия се кампус на ASML в края на града.
Уникалните машини за екстремна ултравиолетова (EUV) литография на компанията не биха могли да бъдат построени без VDL, местна семейна компания, която се фокусира върху решаването на сложни инженерни предизвикателства, допълва той.
„Много лесно се измисля. Трудно е да го превърнеш в нещо, което наистина можеш да направиш.“
Най-модерните машини струват около 170 милиона долара всяка и от 2019 г. износът им за Китай е забранен от холандското правителство.
Сега Хага се съгласи със САЩ да ограничи някои по-малко модерни машини, но все още не са ясни подробности. Компанията има неизпълнени поръчки за 40 милиарда евро и наема около 250 души на месец в града, а също така и разширява фабриката си, за да отговори на търсенето.
Историята на трансформацията на Айндховен е подобна на тази на стартъп, притежаващ само кухненска маса, градински навеси и изобретатели, обяснява Пол ван Нунен, директор на Brainport Development, агенцията за регионално развитие.
Но има две уникални холандски съставни части:
- полдерният модел на управление (вземане на решенията с консенсус), който обединява политици, компании и синдикати, за да намерят съвместни решения;
- и Philips, електронният конгломерат, който започва да произвежда електрически крушки в Айндховен през 1891 г.
Офисът на Ван Нунен в бивш изследователски кампус на Philips гледа към двора, където ASML стартира като съвместно предприятие с ASMI, друг местен производител на чипове, в малко помещение през 1984 г.
В началото на 90-те години големи работодатели като Philips и DAF затварят фабрики пред лицето на евтината конкуренция от Азия. Кметът Рейн Велшен обаче кани ръководителя на местната асоциация на работодателите, представители на техническия университет и бизнес лидери в дома си и те измислят план за отвръщане на удара.
Когато Philips премества централата си в Амстердам през 2001 г., публичният и частният сектор работят заедно, за да пренастроят лабораториите и да задържат персонала.
„Айндховен получи добра сделка от този ход“, смята Ван Нунен. „Когато бях млад, целият този район беше забранена зона – само служители на Philips можеха да влязат. Сега това е място за сътрудничество.“
Друга изследователска база на Philips става Кампус за високи технологии, дом на повече от 260 компании, включително TomTom, Siemens и Huawei. Американският инвестиционен фонд Oaktree го закупи през август 2021 г.
Компаниите там разработват изкуствен интелект, квантово изчисление и фотоника – микрочипове, захранвани от светлина, а не от електричество.
„Това е най-умният квадратен километър в света“, отбелязва Йохан Феенстра, главен изпълнителен директор на Smart Photonics.
Компанията се възползва се от старите чисти помещения на Philips, за да създаде производствена линия за фотонни чипове. Те могат да намалят потреблението на енергия от центровете за данни, а също могат да бъдат разположени и в отдалечени райони.
Smart Photonics събира 38 милиона евро от холандски инвеститори. Сега там работят почти 150 души от 30 държави.
Техническият университет в Айндховен е един от източниците на нова мощ. Президентът на висшето учебно заведение Робърт-Ян Смитс споделя, че институцията вярва в силата на включването на студенти в практически проекти, като например най-дългия 3D отпечатан мост в света в Неймеген.
„Айндховен е уникален. Аз, изпълнителните директори и политиците, ние се виждаме често. С моя велосипед мога да стигна до ASML, Philips и NXP за нула време.
Ние сме за региона, с региона и от региона. Нашата работа не е да правим ASML по-голям. Нашата работа е да създадем повече компании като ASML.
Регионът очаква да създаде 70 000 работни места през следващото десетилетие и иска държавни средства, за да удвои размера на университета, да увеличи обучението по практически умения и да построи домове.
Йерун Дайселблум, кмет на Айндховен и бивш холандски финансов министър, посочва, че градът му има „уникален потенциал“, ако му бъдат дадени правителствени средства.
Той добавя, че регионът трябва да привлече подкрепа и от ЕС, тъй като се стреми да ограничи зависимостта си от Китай и САЩ за технологии и инвестиции.
„Ако говорим за стратегическа автономия за Европа, Брюксел трябва да осъзнае, че няма толкова много възможности. Един от вариантите определено е този регион.”
