Легендата за основаването
Всяка легенда, свързана с началото на Картаген – древен град в днешен Тунис – започва с историята за неговата основателка, царица Дидона. Според преданието тя била бежанка от финикийския град Тир (в днешен Ливан), която сключила сделка с местен владетел: да получи толкова земя, колкото може да обгради с една бича кожа. Дидона обаче проявила изобретателност – нарязала кожата на тънки ивици и ги подредила така, че да обхванат цял хълм, превърнал се в сърцето на бъдещия град.
По-късно митът се преплита с гръцката традиция: разказва се, че Дидона приютила и се влюбила в троянския принц Еней, който бягал след разрушението на Троя от ахейците. Тази връзка обаче остава почти единственият ясно изразен елемент на гръцко влияние в традиционните разкази за ранната история на Картаген.
Нови данни от генетиката
Съвременно изследване, публикувано в списание Nature от палеогенетика Дейвид Райх от Харвардския университет и неговия екип, предлага изненадваща перспектива, пише Икономист. Според резултатите, жителите на Картаген в периода от VI до II век пр.н.е. са били генетично много по-разнообразни, отколкото се е предполагало, и в значителна степен са носели генетични характеристики, свързвани с гръцкия свят, наред с влияние от Северна Африка и Сицилия.
Произход и културна идентичност
Безспорно е, че Картаген възниква през IX век пр.н.е. като търговска колония на Тир – част от широка мрежа на финикийските морски и търговски центрове. С течение на времето градът изгражда собствена мощна държава и специфична култура, известна като пуническа, запазвайки семитските си корени.
Но културната доминация не означава непременно генетическа хомогенност. Както съвременните нации не винаги отразяват единен произход, така и в Картаген културната идентичност не съвпада напълно с биологичния произход на населението.
Какво показва изследването
Екипът на Райх анализира:
Генетичен материал от 17 скелета, открити в самия Картаген
86 индивида от други пунически селища в Северна Африка, Сицилия, Сардиния и Иберийския полуостров
25 погребения от важни финикийски обекти като Ахзив и Бейрут
Тези данни са сравнени както помежду си, така и с вече известни генетични профили от други райони на Средиземноморието, включително Егейския свят.
Резултатите очертават разпознаваема „пуническа“ генетична смес. Тя обаче се различава съществено от очакваното: вместо доминиращ финикийски компонент, се наблюдава съчетание от гръцки, северноафрикански и сицилиански генетични елементи.
Неочакваното гръцко присъствие
Особено изненадващо е силното гръцко влияние. Исторически гърците и картагенците са били съперници, особено в борбата за контрол над Сицилия, където често са водили войни. Въпреки това генетичните данни показват значително смесване между тези групи.
Присъствието на северноафрикански и сицилиански компоненти е по-лесно обяснимо – Картаген и неговите колонии са имали дълбоки връзки с тези региони. За разлика от това, приносът от местното население в Сардиния и Иберия изглежда минимален, въпреки наличието на пунически селища там. Причините за това остават неясни – възможно е да става дума за социална изолация, културни бариери или други фактори.
Падането на Картаген и силата на мита
Краят на Картаген е драматичен и насилствен. След Първата и Втората пуническа война през III век пр.н.е. градът губи своите владения в Сицилия, Сардиния и Иберия. Третата пуническа война завършва през 146 г. пр.н.е. с пълното разрушаване на Картаген и поробването на населението му от Рим.
Римляните често възприемали тази съдба като предопределена – почти като сюжет от гръцка трагедия. Според легендата, след раздялата си с Еней, Дидона се самоубива, проклинайки него и потомците му. Еней продължава към Италия, където неговите наследници – Ромул и Рем – основават Рим. Така митът символично обяснява вековната вражда между двата града и окончателното унищожение на Картаген като изпълнение на древно проклятие.
