Теорията на Бродел и ускорената история
Френският историк Фернан Бродел определя три цикъла на историята. Най-краткият е ежедневният поток от събития. Бродел ги нарича „светулки“ на сцената. Следващите са парадигмените промени – като края на Студената война – които могат да се развиват в продължение на десетилетия или по-дълго. Накрая идва „longue durée“ (дългата продължителност): основата от климат и география, която оформя всичко останало и се променя само в рамките на векове или хилядолетия.
Светулките на Тръмп: събитията от деня
Шест месеца след началото на втория мандат на американския президент Доналд Тръмп е ясно, че ходът на събитията се е променил. Само за няколко летни седмици ръководителят на Бюрото за трудова статистика беше уволнен, Тръмп се опита да извърши враждебно превземане на Федералния резерв, САЩ повишиха митата за Индия до 50%, а лидерите на Китай, Русия и Индия направиха демонстрация на единство и сила в Пекин, пишат в свой анализ за Блумбърг Том Орлик, главният икономист на Блумбърг Икономикс, и Дженифър Уелч, главен геоикономически анализатор.
Това продължава едно шеметно пътуване, в което вече видяхме бомбардировките на САЩ в Иран, война между ядрените сили Индия и Пакистан и митническия шок на Тръмп в „Деня на освобождението“.
Краят на ерата на свободната търговия
Какво е събирателното съществително за група светулки? Вероятно не „парадигмена промяна“, но в този случай нещата се свеждат до това. Преориентирането на САЩ от свободна търговия и глобална сигурност към по-остър фокус върху националния интерес носи белезите на трансформация, която ще определи десетилетия напред, обръщайки хода на глобалната интеграция, ускорена от края на Студената война.
Настъпила ли е промяна и в „longue durée“ на Бродел?
Смятаме, че и това е възможно, тъй като новият световен ред на Тръмп се сблъсква с определящите за века предизвикателства на изменението на климата и изкуствения интелект, пишат авторите на анализа.
Новият световен ред на Тръмп
В десетилетията след Втората световна война САЩ бяха защитник на свободната търговия, опора за глобалната сигурност и златен стандарт в управлението. Сега повишиха митата до най-високото им ниво от 30-те години на миналия век, казаха на съюзниците си, че трябва да плащат за защита, и преминаха червени линии по отношение на независимостта на Федералния резерв и статистическите агенции.
Това е голям обрат и важен момент за световната икономика, който променя моделите на растеж и инфлация, на заемане на средства и дългове.
Оценките на Bloomberg Economics сочат, че търговската война на Тръмп ще нанесе значителен удар върху растежа.
Нашите прогнози за растежа на световния брутен вътрешен продукт през 2025 г. и 2026 г. са съответно слабите 3% и 2,7%, което е под темпа от 3,5% отпреди пандемията, посочват авторите на анализа.
Китай, който е изправен пред мито от близо 40% в една икономика, силно ориентирана към търговията, е сред най-големите губещи. По-слабият долар, създаващ по-леки финансови условия за останалата част от света, може да смекчи удара.
Тръмп твърди, че САЩ ще бъдат големият победител, като ще спечелят трилиони от приходи от мита и още повече от инвестиции, тъй като производството се връща обратно в страната (решоринг).
Първоначалните данни донякъде подкрепят тази гледна точка. Растежът на САЩ през второто тримесечие беше устойчив, а американските акции са близо до рекордно високи стойности. Мултинационални компании от Apple до Hyundai и TSMC обещават големи инвестиции в САЩ. На среща в Белия дом главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук увеличи ангажимента си за капиталови разходи до 600 млрд. долара, като заяви, че средствата ще стимулират американското производство, отбелязват авторите на анализа.
Не бързайте с шампанското MAGA
През следващите месеци обаче въздействието на по-високите мита върху американската икономика почти сигурно ще бъде по-слаб растеж, по-ниски печалби и по-висока инфлация.
Тъй като повишаването на митата е историческо, е трудно да се измери вероятният ефект с каквато и да е степен на точност. Независимо дали векторите са големи или малки, по-ниският растеж и по-високата инфлация не са положителни.
В по-дългосрочен план високите заплати, неадекватната инфраструктура и самите мита са огромни пречки пред връщането на производството, пишат авторите на анализа.
НАТО, съюзниците и новото разпределение на сметката
Според Тръмп съюзниците не само ограбват САЩ в търговията, но и се възползват безплатно от военната им мощ.
Той има известно право. Както казва полският министър-председател Доналд Туск, няма смисъл 500 милиона европейци да молят 300 милиона американци да ги защитават от 140 милиона руснаци. Тази ера, казва Тръмп, е приключила, припомнят авторите на анализа.
Сега се очаква съюзниците и партньорите на САЩ да си плащат сметката за отбраната. Украйна е проблем на Европа. Тайван трябва да си плати за застраховка. Прегледът на глобалното разположение на силите повдига въпроса за намаляване на броя на американските войски в глобалните горещи точки.
За съюзниците на САЩ рязкото увеличение на военните разходи ще трябва да бъде финансирано с по-големи заеми.
Блумбърг Икономикс изчислява, че увеличаването на европейските бюджети за отбрана до 3,5% от БВП може да изисква допълнителни 2,3 трилиона долара заеми през следващото десетилетие. За тези в по-опасни региони – Корейския полуостров, Тайванския проток, Южнокитайско море или източния фланг на НАТО – залозите са още по-високи. Това се проявява в по-слаб долар и високи лихви по държавните ценни книжа на САЩ. Може би това не бива да е изненада, отбелязват авторите на анализа.
През последните десетилетия САЩ действаха като световен потребител и войник. В замяна на това светът функционираше с долари и финансираше бюджетния дефицит на САЩ. Сега Тръмп казва, че САЩ вече не купуват и не воюват.
Би ли било изненада тогава, ако светът обърне гръб на долара и пренебрегне дълга на Министерството на финансите?, питат авторите на анализа
Няма връщане назад
Възможно ли е завръщане към стария ред? По отношение на търговията е ясно, че Тръмп се е възползвал от дълбоките резерви на недоволство заради работните места, изгубени поради изнасянето на производството в чужбина (офшоринг). Другите политици бързо научиха урока. Байдън запази митата на Тръмп и добави още няколко свои. Всеки бъдещ американски президент, който се опита да поеме по различен път, ще рискува собственото си политическо бъдеще – и публичните финанси на страната, които сега до голяма степен зависят от приходите от мита.
Геополитическият пейзаж се е променил също толкова решително. Колкото и шокиращ да е, фокусът на Тръмп върху „Америка на първо място“ е отражение на новата реалност, в която САЩ вече не са единствената суперсила в света и затова са по-малко способни да диктуват правилата в далечни региони. Независимо кой ще заеме Белия дом следващия път, съюзниците и противниците на САЩ ще продължат да се преориентират около това ново състояние на нещата.
„Промени, невиждани от век“
А относно „longue durée“ на Бродел – най-бавно движещият се цикъл на историята, на който се основава всичко останало? Възможно ли е дори той да е в повратна точка?
Може би.
Тръмп отново изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата. Глобалната борба срещу изменението на климата ще продължи, но без втория по големина замърсител в света тя става по-трудна.
Появата на изкуствен интелект също може да се окаже епохална промяна. Технооптимистите виждат един преобразен свят: човешкият потенциал е разгърнат, недостигът е заменен с изобилие. Ако нещата се развият така, по-силният растеж и нарастващото благоденствие ще улеснят управлението на други проблеми – от плащането за разширена армия до компенсирането на губещите от свободната търговия. Други виждат опасност на хоризонта: масова загуба на работни места, по-дълбоко неравенство и общества, напрегнати до точката на пречупване.
„Историята“, пише Бродел, „може да бъде разделена на три движения: това, което се движи бързо, това, което се движи бавно, и това, което изглежда изобщо не се движи.“
В момента събитията се движат твърде бързо, за да бъдат проследени, а бавно движещият се Pax Americana (Американски мир) бързо се отправя към бунището на историята. Ако глобалните температури се покачат още повече или машините започнат да мислят самостоятелно, ще има движение дори в цикъла, който изглежда изобщо не се движи, пишат авторите на анализа.
Китайският президент Си Дзинпин, геополитическият съперник на Тръмп, обича да казва, че светът преживява „промени, невиждани от един век“.
Това може да не е и половината от истината, заключават Том Орлик и Дженифър Уелч.
Всъщност може би се подценява мащабът. Историята се ускорява, слоевете на Бродел се разместват заедно, а светът навлиза в нова и непредвидима епоха..
