Европейските военни сили започват да обмислят сценарий, който доскоро изглеждаше немислим:
Kак би се защитила Европа без Америка?
Липсата на увереност в пълната и безусловна подкрепа от страна на САЩ налага сериозни въпроси.
Как би се справил континентът без американското военно ръководство и огромната огнева мощ, които са в основата на доктрината на НАТО от поколения?
Предвид променящите се геополитически реалности лидерите вече не могат да игнорират хипотезата за справяне с евентуална агресия с много по-малка или дори липсваща подкрепа отвъд Океана, пише в свой анализ Файненшъл таймс.
„Наистина не сме в добра форма“, признава висш френски служител.
Дискусиите вече не се въртят само около бюджети, а около самата философия на воденето на война – командна структура, доктрина, снабдяване.
Радикална преоценка на сигурността
Висши дипломати и служители на отбраната посочват, че евентуалното оттегляне на САЩ налага радикална преоценка в европейските столици относно организирането на собствената им сигурност. Дискусиите обхващат политическото ръководство, командните структури, доктрината за водене на война и снабдяването.
Европа осъзнава, че огромното предимство в конвенционално военно отношение вече не е задължителна гаранция за успех.
Експертите подчертават, че континентът ще трябва да разработи изцяло нов, европейски начин на водене на отбрана. Това включва повече регионално лидерство, по-ефективно производство и стратегии, различни от традиционния американски подход.
Европа поема инициативата
През последните години европейските страни в алианса значително увеличиха бюджетите си за отбрана. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте отбелязва, че континентът вече се активизира и поема по-скоро лидерска роля.
Въпреки това настоящите отбранителни планове все още силно разчитат на критични американски средства за поддръжка като разузнаване и противовъздушна отбрана. За да се компенсира намаленото американско участие, европейските правителства трябва да развиват собствения си оперативен капацитет.
Европейските страни от НАТО увеличиха разходите за отбрана с около 20% годишно през последните години. Германия се стреми да достигне 3,5% от БВП доста преди заложената в алианса цел за 2035 година, докато Франция и Великобритания – двете най-големи военни сили на континента – изостават осезаемо.
Фокусирането само върху финансите не е достатъчно – необходимо е надграждане на командните структури, за да могат да функционират успешно и с изцяло европейски ресурси.
Според анализаторката Яна Пулиерин от Европейския съвет по външните отношения, добавянето на европейски „мускули“ към структура, която продължава да зависи от американски „мозък“, не носи истинска самостоятелност.
Затова расте подкрепата за по-силно европейско ръководство в командните структури на НАТО – включително в оперативните щабове в Брюнсюм (Нидерландия), Неапол (Италия) и Норфолк (САЩ).
Краят на традиционната доктрина
След три десетилетия подготовка за антибунтовнически кампании, Европа отново е изправена пред перспективата за високоинтензивен конвенционален конфликт. Висши командири признават, че досегашното тактическо мислене е остаряло и се нуждае от спешна актуализация. Без безпрецедентната огнева мощ на САЩ, европейските армии ще трябва да се научат да се борят ефективно с наличните си ресурси.
Това би означавало по-гъвкаво вземане на решения, създаване на така наречената „таралежова отбрана“ за изтощаване на противника и хибридизация на способностите. Ключът ще бъде в успешното комбиниране на традиционна бронирана техника с иновативни технологии.
Уроците от съвременните конфликти
Войната в Украйна се превърна в глобална среда за обучение, разкривайки пропуските в съвременното военно планиране. Използването на евтини дронове в комбинация със сензори и мрежови данни промени изцяло динамиката на бойното поле.
Военната индустрия започва да вижда привлекателността на „достатъчно добрия“ подход към по-достъпни и масово произвеждани оръжейни системи, избягвайки тромавите процеси на обществени поръчки. Адаптивността в реално време се оказва решаваща за оформянето на отговора при всяка бъдеща криза.
Партньорите на Русия – страни като Китай, Иран и Северна Корея – не са просто пасивни наблюдатели на случващото се. Те активно извличат поуки от бойните действия на фронта, като обменят технологии, подкрепят се взаимно и бързо адаптират собствените си доктрини. За да запази предимството си, Европа трябва да се учи от същите тези процеси по-бързо от своите противници.
НАТО вече изгради аналитичен център в полския град Бидгошч, който изучава хода на войната и разработва отбранителни технологии заедно с украински партньори – включително методи за откриване и неутрализиране на планиращи бомби.
Украинските производители на оръжие, известни с бързите цикли на иновации, се превръщат във важна част от европейската отбранителна индустрия. Показателен е примерът с новата украинска крилата ракета „Фламинго“ – по-евтина алтернатива на американските технологии, сертифицирана само за пет седмици, която вече привлича интерес от германски производители за съвместно производство.
Преодоляване на дефицита на доверие
Въпреки нарастващия консенсус в Париж, Лондон и Берлин относно необходимостта от поемане на повече отговорност, все още съществуват пречки на политическо ниво. Основният проблем пред обединената европейска отбрана остава липсата на дълбоко взаимно доверие между самите държави.
Исторически много страни са се доверявали повече на САЩ като гарант за сигурност, отколкото на своите съседи.
Френският анализатор Франсоа Есбур е категоричен:
„Не можем да очакваме Вашингтон да ни помогне в тази област. Ще трябва да изградим собствена организация – вероятно в рамките на НАТО, но с алианс, в който американците играят все по-малка роля.“
Именно това е предизвикателството пред европейската сигурност занапред – не просто да похарчи повече, а да се научи да мисли, планира и да се бие самостоятелно.
