Никой не знае със сигурност защо древноримският поет Овидий е бил заточен на онова, което е смятал за края на света. Самият римски поет обвинява за съдбата си „едно стихотворение и една грешка“. Може би твърде дързък стих за строгия морал на епохата на Август, а може би просто е разгневил не когото трябва. Каквато и да е причината, през първото десетилетие след Христа един от най-видните римски автори е изпратен по заповед на императора в Томис. Това е бивша гръцка колония на брега на Черно море, в днешна Румъния – Констанца.
Там нямало почти нищо римско. Овидий мразел мястото до дъното на душата си. В писма до приятели и в поредицата стихове, наречена „Тристия“ („Скърби“), той описва съдбата си като „жертва на собствения си остър ум“, принудена да живее на „това горчиво място“ – сред мразовити зими, непрекъснати войни и, най-лошото за римлянин, без капка вино. Местните дори не говорели латински, а гръцкият им бил съмнителен. От срам той се принудил да пише стихове на гетски език, ползвайки „варварски думи“. Умрял в изгнание, копнеещ за Рим с отчаянието на човек, останал завинаги извън дома си, разказва в книгата си „Далечните краища на познатия свят“ Оуен Рийс, цитиран от британския Таймс.
Мит и реалност на края на света
Името Томис идва от гръцкия глагол „режа“ – заради ужасяващ мит за пътник, стигнал още по-далеч от дома. Язон, гръцкият принц, тръгнал към Кавказ да търси Златното руно, спрял там на връщане, преследван от цар Еет, чиято дъщеря Медея бил отвлякъл заедно с руното. Именно там Медея убила по-малкия си брат, разпръснала тялото му по брега и забила главата му на скала, за да принуди баща си да прекрати преследването. Това е бил жест, който би трябвало да подскаже на Язон, че бракът с нея едва ли ще бъде спокоен.
Жестокостта на Медея отразява начина, по който урбанизираните гърци си представяли хората от далечните провинции. Драматургът Еврипид по-късно я представя като детеубийца. А историкът Херодот от V век пр.н.е. описва тези „пусти земи“ като обитавани от горгони, върколаци, канибали. И според тогавашните представи още по-тревожно: жени на власт.
Това обаче е бил поглед от центъра, не от периферията. Съвременните археологически изследвания показват, че така наречените „варвари“ са били просто хора, живеещи различно. Не чудовища, а общности със собствена логика, йерархия и култура.
Пътешественици, грешки и открития
Древните изследователи са писали за далечните земи с различна степен на достоверност. Морякът Питей, първият грък, посетил Британия през IV век пр.н.е., бил подложен на присмех, защото описвал северен регион, където дневната светлина траяла само няколко часа и морето замръзвало. Днес се смята, че вероятно е достигнал Северния полярен кръг. Неговият разказ звучи далеч по-достоверно от твърдението на Херодот, че хипопотамът има конска грива.
По-шокираща е историята на картагенския мореплавател Ханон. Неговите приятели са допуснали ужасна грешка. Те се опитали да встъпят в интимен контакт с жени в Африка, чиито тела били покрити с косми. След като били драскани и ухапани от обектите на своята обич, те убили жените, на които дали местното име „горили“.
Контактът с далечни култури променял древните пътешественици. Понякога до полуда.
Спартанският цар Клеомен полудял и се самоосакатил до смърт след контакт със скитите в днешна Украйна. Този народ носел панталони и пиел вино неразредено – две практики, които били скандални за древните гърците.
Други заминавали именно за да пораснат. Римският историк Тацит пише, че тъстът му Агрикола, по-късно управител на Британия, бил изпратен от майка си в Масалия (днешен Марсилия). Тя настоявала той да се научи на умереност в колония, където „изтънчеността и провинциалната пестеливост се преплитали“.
Древната Пепеляшка
В Навкратис – колония на ветерани в делтата на Нил – тракийска робиня на име Родопис, наречена така заради розовите си бузи, убедила търговец да откупи свободата ѝ. По-късно се превърнала в изключително богата куртизанка.
Легендата разказва, че орел откраднал един от нейните украсени сандали и го пуснал в скута на фараона в Мемфис. Той изпратил хора да намерят собственичката му с намерение да се ожени за нея.
Две хиляди години преди стъклените пантофки на Шарл Перо, историята на Пепеляшка може да е започнала като разказ за куртизанка в Египет.
Свят, по-свързан, отколкото изглежда
Някои аванпости на цивилизацията останали изолирани за столетия.
В египетското село Каранис сухият климат запазил огромен архив от документи – от лични писма до данъчни декларации. Те показват изненадваща приемственост в начина на живот през векове.
Други места, напротив, се стремели да пресъздадат Рим далеч от Рим.
Заселниците на Масалия внасяли италиански лозя за производство на вино. А собствениците на маслинови плантации във Волубилис, в днешно Мароко, демонстрирали богатство чрез мозайки и фонтани, подобни на римските.
Може би най-важният урок от изследването на археологическите данни е степента, до която отдалечените региони на древния свят са били свързани помежду си чрез търговия.
Следи от банан са открити в зъбния камък на скелет в Ханаан – около 1500 години преди плодът да е бил официално култивиран там. Това подсказва съществуването на пътуващ търговец, който не е поддържал добре зъбната си хигиена.
Египетски бижута с изображение на скарабей са стигали до Черно море.
Индийски монети са се озовавали в Африка.
А етиопска слонова кост е намерена в погребения в днешен Линкълншир, Англия.
Древният свят е бил далеч по-взаимосвързан, отколкото допускаме днес. Имало е мрежа от култури, разменящи стоки, идеи и хора отвъд границите на познатите цивилизации. Историята на неговите покрайнини не е разказ за варварство, а за начин на живот, който централните империи просто не са успели – или не са искали – да разберат, посочва Оуен Рийс в „Далечните краища на познатия свят“.
