- ФСБ дългосрочно култивира информатори, внедрени в самите опозиционни среди.
- Емигрантите са особено лесни мишени за вербуване. Често те имат финансови проблеми, несигурен правен статут в Европа и роднини в Русия, които могат да бъдат използвани като лост за изнудване. Това ги прави ценни мишени за руското разузнаване.
Малко преди Нова година през 2024 г. 21-годишен студент по компютърни науки в Москва получава смразяващо обаждане. Гласът отсреща му „пожелава“ всичко да е наред. Напомня му, че съдбата продължава да го отдалечава от наказателно преследване и от армията. Накрая разговорът завършва с мрачното:
„Не забравяй родината си. И споделяй повече информация.“
Студентът, условно наречен Иван, не е изненадан. Вече 16 месеца той е подлаган на системен тормоз от двама руски разузнавачи да донася за своите познати в антикремълските среди, избягали в чужбина. Изтеклите съобщения и записи на Иван, споделени с Политико, разкриват разрастващата се мрежа на руските тайни служби извън пределите на Русия.
Тактиката: „Добро и лошо ченге“
Архивът от комуникации в Telegram показва как ФСБ използва класически психологически похвати. Иван е вербуван през лятото на 2023 г. на московското летище „Шереметиево“. Цивилни следователи конфискуват паспорта му и го притискат с лична информация, събрана чрез следене на личните му съобщения.
Обвиняват го за членство в младежката продемократична група „Весна“, която преди това организира атрактивни протести, а по-късно руски съд я обявява за „екстремистка“. Дилемата пред студента е ясна: 15 години затвор или ролята на информатор.
След като подписва декларация за неразгласяване, Иван е поет от двама агенти. Единият влиза в ролята на „доброто ченге“, предлагайки подкрепа за проблемите в университета и лична закрила от мобилизация в Украйна. Другият използва директни заплахи.
Проникване в европейските опозиционни мрежи
Руските служби са жадни за на пръв поглед тривиални детайли. Искат да знаят всичко – от това кой присъства на протести на войната на Русия в Украйна до това кои европейски граждани помагат на дисидентите да се установят на Запад, включително учители и служители на външни министерства.
Задачата на Иван е да се внедри в комуникационните канали на активистите, като симулира желание за емиграция, за да разбере какви дейности се подготвят в съответните държави.
Случаят „Рогов“ и страхът от младите дисиденти
След започване на войната на Русия срещу Украйна, стотици хиляди руснаци напускат страната си. Сред тях и някои от най-ярките критици на Кремъл.
Те се надяват да намерят безопасност в Европа. Вместо това се превръщат едновременно в мишени и желани активи за руските служби за сигурност.
Докато голяма част от вниманието е фокусирано върху „агенти за еднократна употреба“, вербувани онлайн за актове на саботаж или вандализъм, разговорите, споделени от Иван, сочат към различна тактика: дългосрочното култивиране на информатори, внедрени в самите опозиционни среди.
„Трябва да бъдем подготвени да живеем с това още дълго време“, обяснява Андрей Солдатов, водещ експерт по руското разузнаване.
Руски изгнаник, студент в Полша – шпионин на Русия
Миналата година Полша изправи пред съда Игор Рогов – изгнаник опозиционер, превърнал се в студент. Властите го обвиниха, че е вербуван от ФСБ още в Русия и е шпионирал сънародниците си, както и полски държавни служители.
Според обвинителния акт Рогов е бил вербуван в Русия от Федералната служба за сигурност (ФСБ) няколко години преди заминаването си и е продължил ролята си на информатор в изгнание.
За руските служби за сигурност изграждането на мрежи от информатори в емигрантските среди има двойна цел, споделя Солдатов.
Докато информаторите остават неразкрити, те могат да предоставят на Москва информация за местонахождението, личния живот и уязвимостите на критиците на Кремъл във време, когато Русия има намален достъп до тях поради експулсирането на десетки руски шпиони.
А ако даден информатор бъде заловен, както в случая с Рогов, това подклажда недоверие – както в активистките среди, така и между тях и приемащите ги страни.
„И в двата случая това е печеливша ситуация за тях“, добавя Солдатов.
В опит да се противопоставят на руските саботажи и шпионаж, европейските правителства масово се стремят да ограничат общностите от руски изгнаници, живеещи в техните граници.
Някои от тях са ограничили визовите режими, включително за търсещите хуманитарна закрила. Други, като Литва, налагат ограничения за това колко често руските жители в страната могат да пътуват до Русия.
За някои дисиденти повишените подозрения след ареста на Рогов са влошили едно и без това напрегнато съществуване.
„За тези от нас, които се противопоставят на войната, животът и без това е достатъчно труден“, казва Артьом Важенков, опозиционен активист. „У дома в Русия си враг, предател, враг на държавата. А сега в чужбина те възприемат като агент на ФСБ.“
На него му било трудно да повярва, че Рогов, на когото приписва заслугата, че му е помогнал да остане жив и да „не бъде пребит до смърт“, след като са били вкарани заедно в затвора в Беларус след антиправителствен протест през 2020 г., би могъл да работи за руското правителство.
„Живеем в атмосфера на недоверие“, съгласява се Анастасия Шевченко, виден опозиционен политик, която познава Рогов. „И благодарение на усилията на руските власти, това недоверие един към друг расте все повече и повече.“
И Ленин е бил маловажен изгнаник
Макар Москва публично да отхвърля опозиционните фигури в изгнание и ги определя като маргинални и маловажни, вниманието, което им обръща, издава дълбока несигурност. В допълнение към усилията за проникване, руските власти продължават да образуват наказателни производства срещу критици на Кремъл, дори и задочно, определяйки ги като „екстремисти“ или „терористи“.
Защо тогава огромната руска държавна машина се страхува от шепа млади изгнаници?
Логиката на службите за сигурност е, че макар днешните изгнаници да изглеждат маловажни, такъв е изглеждал и Владимир Ленин преди революциите от 1917 г., който сваля тогавашния цар и над 300-годишното управление на Романови.
„От гледна точка на ФСБ, те не могат да си позволят дори 1% шанс тези хора някой ден да подкопаят политическата стабилност на Русия или да застрашат властта на руския президент Владимир Путин„, обяснява Солдатов.
Двойната игра и успешното бягство
Въпреки огромния натиск, младият студент Иван избира различен път от този на предателството. Той се свързва с Александър Кашеваров, активист от „Весна“, живеещ в чужбина. Двамата започват съзнателно да подават фалшива и безобидна информация на ФСБ.
Това печели достатъчно време на Иван да подготви документите си. В началото на 2025 г. той успява да избяга в Испания, където днес очаква убежище. Когато агентите най-накрая осъзнават какво се е случило, връзката прекъсва завинаги.
Самият Иван не вини тези, които се пречупват пред системата, отбелязвайки лаконично:
„Глупаво е да очакваме всеки да бъде герой.“
Ценни мишени
Не е ясно доколко ФСБ е успешна във вербуването на информатори в опозиционните среди. Но историята на Иван не е уникална, отбелязва Кашеваров, който споделя, че лично познава два подобни случая, при които ФСБ се е опитала да вербува бивши активисти.
Въпреки че руснаците, живеещи в изгнание в Европа, може да са по-трудни за физическо достигане, малко вероятно е те да бъдат извън полезрението на ФСБ, казва Кирил Шамиев, политически сътрудник в Европейския съвет за външна политика и съавтор на доклад за руските емигранти в Европа.
Емигрантите са особено лесни мишени за вербуване. Често те имат финансови проблеми, несигурен правен статут в Европа и роднини в Русия, които могат да бъдат използвани като лост за изнудване.
„Това ги прави ценни мишени за руското разузнаване“, разкрива Шамиев.
