Двама братя, два лагера
Те са родени в един и същи ден, от една и съща майка, в едно и също село. Споделят еднаква усмивка, имат еднакви тъмни очи и общо детство. Но днес са от двете страни на фронтовата линия.
Олексий Бошин, на 26 години, е бивш украински морски пехотинец, прекарал повече от три години в руски плен, след като е заловен през 2022 г.
Неговият брат близнак Виктор остава в окупираната Херсонска област и днес служи като наборник в руската армия. За Украйна той е колаборационист, разказва британският „Таймс“.
Историята им е концентриран образ на войната: лична, разрушителна и често без изход.
Общото начало
Братята израстват в село Абрикосивка, Херсонска област. През детството си и през младежките си години са все заедно – спорт, ремонтиране на автомобили и общи мечти.
След началото на войната в Донбас през 2014 г. и двамата искат да се присъединят към украинската армия, но са още твърде млади.
По-късно създават общ бизнес с авточасти. През 2019 г. Олексий взема решение да се запише в морската пехота, докато Виктор остава у дома със семейството си и поема бизнеса.
Последната им среща е през 2020 г. След това поддържат връзка основно онлайн, докато животът им постепенно започва да се раздалечава.
Мариупол и пленът
В навечерието на пълномащабното руско нахлуване през 2022 г. Олексий е разположен край Мариупол. В рамките на дни районът се превръща в една от най-жестоките бойни зони на войната.
Поделението му търпи тежки загуби под непрекъснат обстрел. Войниците погребват загиналите си в импровизирани гробове.
На 12 април, обкръжени и без възможност за отстъпление, те се предават.
Следват 3 години в плен. Първо в окупирания Донбас, а после в лагер в Русия. Условията са тежки. Хранят ги веднъж на два дни. Нямат тоалетни. Има системно насилие и наказания, включително за говорене на украински език.
Новината за брат му
Най-тежкият удар идва не от физическото насилие, а от информацията за съдбата на Виктор.
Първо – липса на новини. После – разпит. Руски служители му съобщават, че брат му е сътрудничил на окупационните власти и е в руската армия.
На Олексий е предложен избор: руски паспорт и възможност да се върне при брат си. Той отказва.
Скоро след това става ясно, че Виктор действително е станал част от руските въоръжени сили.
Пропагандата и натискът
И двамата братя се превръщат в елементи от информационната война.
През 2024 г. Олексий се появява в интервю по руска телевизия – изтощен и под очевидна принуда отправя призив към Зеленски. Няколко месеца по-късно Виктор също е показан в медийни материали, този път в руска военна униформа и обяснява как иска да се развива кариерно в руската армия.
Мотивите му защо се е присъединил към лагера на врага остават неясни за близките му.
В окупираните територии натискът върху местното население е силен, а възможностите за избор – ограничени.
Сергий Данилов, украински академик от Херсон, който редовно разговаря с хора в окупирана Украйна, изчислява, че десетки хиляди в окупираните Запорожка и Херсонска области са получили документи за наборници в армията на Путин. Русия си е поставила за цел да привлече 50 000 души само от тези региони.
Според международното право подобна практика представлява военно престъпление.
След като наборниците завършат основното обучение, те често са „притискани, понякога бити или примамвани с пари“ да подпишат договор за борба срещу Украйна. Много украинци вече са загинали, биейки се срещу собствената си страна.
„Вина“
На въпроса какво чувства към брат си днес, Олексий отговаря кратко:
„Вина“.
Той вярва, че ако не е морски пехотинец и не е бил попаднал в плен, Виктор може би нямало да бъде въвлечен в руската армия. Според него е възможно брат му да е бил подложен на натиск или заплахи.
Засега Виктор не е изпратен от руснаците на фронта, но рискът остава.
Живот след плен
След освобождаването си при размяна на пленници, Олексий се връща в Украйна и създава организацията „Живот след плен: Второ дихание“. Тя подпомага бивши военнопленници да се адаптират и да преодолеят травмата.
Най-силният момент за него остава завръщането в Родината – срещата с деца, които махат на освободените войници, и първият разговор с майка му след три години.
Перспективата за среща между двамата братя остава неясна.
Олексий си спомня думи от детството им:
„Когато бяхме деца, хората казваха, че ако сме заедно, сме непобедими. Но ако сме сами, можем да бъдем победени.“
„Руснаците не са ни братя!“
От времето на Сталин Русия представя Украйна като „братски народ“. Това е троп, често повтарян от Путин и от затворническите надзиратели на Олексей. Но това е мит, който младият украинец не може да толерира:
„Винаги казват, че сме братски народи, че не бива да се караме. Но това е просто пропаганда. Ние не сме братски народи! И никога няма да бъдем!“
