Ролята на неподчинението – това е също възможен сценарий, който премислят западните военни стратези, ако се стигне до ядрена ескалация от страна на руския президент Владимир Путин. Какво ще стане, ако Путин даде заповед за ядрени удари, но другите в командната верига откажат да я изпълнят? Трябва ли САЩ и техните съюзници да се опитат да повлияят на тези хора още сега?
Сценариите, при които неподчинението – от събудена съвест до пълен бунт – играе важна роля, не са пресилени, пише в анализ Блумбърг. Ако Путин трябва да ескалира войната в Украйна до ядрен конфликт, той ще го направи с така наречените тактически ядрени бойни глави. Те в момента се съхраняват и първо трябва да бъдат транспортирани до бази и монтирани на ракети. Десетки служители ще трябва да подпишат и предадат заповедта, знаейки, че западните разузнавателни агенции ще ги наблюдават на всяка крачка.
Можем да предположим, че много от тези служители ще имат притеснения. Те могат в личен план да се противопоставят на войната на Путин срещу Украйна. Може да не искат да участват в масови убийства. Може да се опасяват от неконтролирана ескалация, водеща до Армагедон. Или може просто да са наясно, че една от възможностите за президента на САЩ Джо Байдън е да отговори на руското ядрено оръжие с конвенционален военен удар, който да унищожи базата, изстреляла ракетата. Изпълнението на заповедта за изстрелване на ядрени ракети може да бъде самоубийствен акт.
Друг играч в сценария за неподчинението се очертава в Беларус, където руснаците отново струпват войски, за да отворят нов фронт срещу Украйна. Александър Лукашенко би изпратил беларуските си сили да се бият с руснаците срещу украинците.
„Сигурна съм, че той би дал заповед на беларуската армия да участва в тази инвазия – ако беше сигурен, че ще се бият“, смята Светлана Тихановска, лидерът на продемократичното опозиционно движение в Беларус в изгнание. Но Лукашенко не е сигурен.
И Лукашенко, и Путин очевидно смятат масовото неподчинение в беларуските редици за възможно, ако не дори и за вероятно.
След като Лукашенко открадна последните „избори“ през 2020 г., огромен брой беларуси излязоха по улиците, за да се опитат да го свалят; те също застанаха на страната на своите украински съседи в стремежа към Европейския съюз и свободата. Лукашенко реагира брутално. Ако сега нареди на войските си да стрелят по украинците, те може просто да сменят посоката и вместо това да стрелят по измамниците на омразния диктатор. Или може да избягат, за да се бият за Киев.
Историята изобилства от прецеденти за решителни актове на военно неподчинение – от отделни лица или цели полкове. По време на битката при Лайпциг през 1813 г. целият контингент саксонци, воюващи за Наполеон, внезапно се обръща на бойното поле и се присъедини към коалицията срещу него. През март 1917 г., първата от двете революции в Русия през тази година започва сериозно, когато елитни части на Имперската гвардия се присъединяват към демонстрантите.
А в ядрения контекст, дори един човек може да промени всичко. Станислав Петров е бил дежурен офицер рано една сутрин през 1983 г., когато компютрите на Съветския съюз засичат пристигащи атомни ракети от САЩ, което означава незабавно да нанесе ответния удар. В продължение на няколко ужасяващи секунди се взира в екраните, на които мига „Старт“. Той не стартира. Нито пък докладва за алармата на началниците си. Като не се подчинява, той спасява света. Предотвратява потенциална ядрена война, след като приема, че предупреждението за ракетно нападение от страна на САЩ е фалшиво и не изпълнява предписанията за ответна реакция.
Всеки войник трябва да взема такива решения по съвест през цялото време, дори когато залозите не са ядрени. През 2011 г. двама полковници от военновъздушните сили на Арабска република Либия получават заповед да бомбардират цивилни в Бенгази. Вместо това те обръщат своите самолети Mirage F1 и кацат в Малта, където искат убежище. Два дни след това пилотът и вторият пилот на друг самолет получават същата заповед. Те катапултират и оставят самолета им да се разбие.
Дилемата между сляпото подчинение и неподчинението е стара колкото война. Висшите ръководители разбираемо се страхуват от всякакво прекъсване на линията на властта – това може да доведе до срив в дисциплината, реда и способността за борба. Но робският реверанс е по-лош. Германците, участвали в Холокоста, след това твърдят, че „просто са изпълнявали заповеди“. Нито съдиите от Нюрнбергския процес, нито светът прие това извинение. Извличайки пряка поука, следвоенна Германия днес закрепва неподчинението при определени обстоятелства като задължение на войника.
Руснаците в епохата на Путин трябва да си задават въпроси, подобни на дилемите, пред които са били изправени германците по време на Третия райх. Каква е тяхната роля в престъпленията на тяхната страна? Колко ще си позволят да знаят? Ще се изправят ли, когато е важно? Ще откажат ли да се подчинят ли, когато трябва? Онези, които го направят – както някога Станислав Петров – може просто да спасят света.
